Брюксел обединява чара на малко, старинно градче и лъскавите фасади на една огромна институционална система. Възходът на града започва след създаването на Европейската икономическа общност чрез подписването на Римските договори на 25-ти март 1957 г., в които той е определен за столица на Европа. Тук се намира един от административните центрове на ЕС (другите са в Люксембург и Страсбург), Секретариата на съюза Бенелюкс и щабквартирата на НАТО, както и централата на Световната митническа организация и Европейската организация за въздушен контрол. Брюксел е единственият град в Европа, в който табелите с имената на улиците са изписани на два езика – френски и нидерландски.
Административните сгради на Брюксел са построени в квартал, който преди е бил изцяло жилищен. Затова атмосферата е интересна смесица между старите, тухлени къщи и лъскавите административни фасади. В града действа неправителствена организация, съставена от постоянни жители, които организират разходки за туристи. Разходка с автобус и екскурзовод за групи до 49 души струва около 580 евро, а възможността да тръгнете пеша ще намали цената до 230 евро, като тя включва билетите за няколко музея. Членството в асоциацията дава право на хората да участват в архитектурната уредба на града, да поискат определен архитектурен план да не се реализира или да бъде променен. Желаещите да станат членове на асоциацията трябва да платят еднократно такса от 25 евро.
Брюкселските пивоварни
Силна черта на белгийците е това, че не спират да търсят нови вкусове и аромати, които да предложат на пазара, и го правят с качествени продукти. Специализирани са в производството на определени храни и напитки, с които са известни в целия свят. Такъв продукт е бирата. Жаждата за газираната алкохолна напитка никога не пресъхва тук. За 7 евро може да се вземе карта на над 1000 заведения в града, в някои от които се предлагат над 2 000 вида от горчивата напитка. Огромна част от бирата в града е внос, защото местното производство не е силно развито. На пръстите на едната ръка се броят брюкселските пивоварни. Една от тях, Brasserie de la Senne, се намира в предградието Моленбек, известно още като белгийския инкубатор за джихадисти. Там се произвежда една от най-продаваните бири в Брюксел, а само 40% от производството (над 120 000 литра на година) се реализира извън града. Интересен е също предприемаческия „Бирен проект на Брюксел“, финансиран чрез краудфъндинг (със средства на около 2000 души), защото участващите в него сами избират кои бири да лансират на пазара. Тяхната лаборатория за бира се намира в реставрирана пивоварна, където се експериментира с около 20 рецепти от цял свят.
Типичният вкус на белгийската бира е по-кисел от този на българската. Може да се опита в пивоварната Cantillon в квартал Андерлехт. Ако ви се иска да направите своя собствена рецепта за бира, може да запазите час в комуната St. Gilles, като използвате най-различни подправки от виетнамски пипер до лимонов чай. Няколко седмици по-късно може да минете да приберете бирите си в каси. Специален ескорт за най-любопитните фенове на напитката предлага биреният автобус, с който може да се обиколят най-забележителните бирарии в града. Ретро возилото е произведено през 1960 г. и е реставрирано от двама братя, които сега го карат на смени.
La Grand-Place в сърцето на Брюксел
Сградите на площад La Grand-Place са отрупани с богатство от впечатляващи архитектурни дейтайли в стиловете Готика, Барок, Ренесанс и Луи XIV. Всички те са признати от UNESCO като световно културно наследство и отразяват културния, политически и икономически разцвет на града. Най-старата е от 16 век и разбира се отлично реставрирана. Тук се намират общинската администрация и градската кула, която в миналото е била център на стария град.
Наблизо се намират закритите галерии със стъклен покрив Royal Saint-Hubert Galleries, които са с дължина 200 метра и предлагат забавления за любителите на скъпите марки дрехи, обувки и аксесоари, на изисканата кухня, киното и театъра. Всяка година те са посещавани от около 6 млн. души.
Малкият Манекен Пис
Знаете ли какво е общото между Стара Загора и Брюксел? Отговорът е Манекен пис. Статуя на пишкащото момче има в централния парк на българския град, както и съвсем наблизо до големия площад в Брюксел и това е символът на града. През 17 век фонтанът просто е бил един от основните източници на вода, а днес е символ на непокорния дух и хумора на жителите на града. Над 800 костюма на бронзовото момче са събрани в музей.
Брюксел е известен също като столица на анимацията заради създателите на Тин Тин, Лъки Люк, Гастон, смърфовете. Днес малките, сини човечета надничат от витрините на бутиците за шоколад и привличат клиентите с чувство за хумор. В столицата или сърцето на Европа, както наричат европейците Брюксел, може спокойно да отделите половин ден за посещение и дегустации в шоколадови бутици. Ако желаете да го направите с гид, пригответе 35 евро, а ако предпочитате разходка пеша с вкус на бира, ще ви трябват още 59 евро.
За онези туристи, които искат да преживеят тръпката да останат за няколко дни на село, в интернет има предложения от 50 до 200 долара на нощ. Екскурзии се предлагат от Фламандската федерация за селски туризъм, Европейския център за еко и агротуризъм, а организации като WWOOF и Helpx набират доброволци за работа във ферми, като престоят е безплатен.
Дантелената връзка между Калофер и Белгия
Брюкселската дантела е фината връзка между Калофер и Белгия. След Освобождението на България от турско робство изкуството на плетене на дантела е пренесено в българския град и допринася за неговия просперитета. Тогава е взето решение няколко български момичета да бъдат пратени на обучение по плетене на дантела в Белгия. Поради ограничените средства заминава само калоферката Донка Керанова. След завръщането си тя започва да преподава в откритото Индустриално-художествено училище, в което се изучава и плетене на брюкселска дантела. Над 1 800 момичета усвояват това изкуство и дори го обогатяват с местни мотиви, като рози, лалета, слънчогледи и др. До Втората световна война дантеленото производство носи значителни приходи на плетачките и на Калофер, но през 1935 г. е закрито. Майсторлъкът се пренася изцяло в домашни условия, а уменията се предават от майка на дъщеря и от баба на внучка.
Курсове по плетене на дантела все още се организират в Кантцентър в белгийския град Брюж. Независимо дали сте начинаещи или напреднали, четиридневно обучение струва 240 евро. Първоначално курсовете са били водени от монахини, а днес се предлага дори дигитализирано обучение по плетене на дантели. Издателството към училището предлага специализирано списание за плетене и модели на дантели.
