Биоразнообразието носи приходи, които е трудно да бъдат точно изчислени. Ако в България устойчивото използване на ресурсите все още трудно се свързва с ползите за бизнеса, държави като Швейцария са известни с това, че печелят от природата си. Страната е позната с високото качество на земеделската и животновъдната си продукция и от години „изнася“ концепцията за подпомагащия биоразнообразието бизнес. Благодарение на финансовата подкрепа на Българо-швейцарската програма за сътрудничество на посолството на Швейцария у нас и български експерти от Асоциацията на парковете в България (АПБ) заработи едно микропредприятие за производство на сладка от горски плодове, събирани по начин щадящ природата.
Бутиковата „фабрика“ прави 7 000 бурканчета на година
Бизнесът с домашни сладка на Мая Ангелова и Мариана Живкова от с. Превала, общ. Чипровци, се ражда, когато получават покана да участват в изложение по проект на Местната инициативна група “Западна Стара планина – Копрен – Миджур”. Интересът към техните продукти е толкова голям, че решават да превърнат в бизнес преработката на горски плодове. Кандидатстват за помощ от АПБ и получават 60% за своя проект на обща стойност 30 хил. лв. С парите ремонтират стара хлебопекарна в с. Превала, Чипровци, закупуват оборудване и постепенно организират работата в своята работилница за производство на около 15 вида сладка и сиропи от горски плодове по стари бабини рецепти, без консерванти. Годишното им производство е около 7 хил. бурканчета. „В момента правим 15 до 20 вида сладка, ягода, малина, боровинка, спряхме се на такива, които постоянно се търсят, не толкова като количество, колкото за по-бързо подсигуряване на средства, за да осигурим за стягане на другата част от сградата.“, казва Мариана. По думите й работата е целогодишна: „Като започнахме работа, мислехме, че през зимата ще правим само бродирани торбички като сувенир, но сега постоянно имаме работа“.
Наричат фирмата “Синевка” по наименованието на местна порода пеперуда и от юни миналата година имат разрешително за производство. Работят само двете, варят продуктите на печки с дърва. Мая е специалистът по сладката, а Мариана – по сиропите, включително и от борови връхчета и глухарчета. „Не можем да си позволим да купуваме плодовете, сами си ги берем в Балкана. Имаме си магазинче пред цехчето в Чипровци. Продаваме всичко. Първо започваме глухарчета и боровите връхчета, пращам и в провинцията, откъдето ни се обадят и поръчат онлайн. После горски и култивирани ягоди, после зелените орехчета, вишните, сироп от бъз се опитваме да правим, миналата година за проба, а тази година масово кайсии и бели череши. Най-много се продават ягодите, боровинките и шипковия мармалад. От миксовете най-търсени, макар че от тях правя най-малко, са горска ягода с горска череша и малини с касис.“, казва Мариана. Мечтата на Мая, която е по-млада от двете и повече се занимава с „средствата и организацията“, е в бъдеще да достигнат до 13 хиляди буркана.
Всичко се продава
„Най-трудното е когато дойдат на куп повече количества плодове и за малко време трябва да направим всичко“, казва Мариана и допълва: „Те са много трудоемки, трудно се берат и чистят, но са уникални, имат страхотен вкус.“ По думите й хората търсят целият под в бурканчето. Развили са технология за производство на мед от глухарче. Продуктът е познат у нас, но най-често се използват корените или листата на растението. По рецептата на Мариана обаче се използва жълтият цвят. Билката се бере сутрин до 11 ч. защото етеричните масла са по-силни, а по-късно вече се губи силата на лечение.
Успяват да продадат цялата продукция. “Получихме помощ и по проекта “За Балкана и хората” под формата на реклама, консултации, възможност за безплатно участие на изложения. Без тази подкрепа нямаше да се решим да започнем да се занимаваме с нещо, от което вече се самоиздържаме”, обяснява Мая Ангелова. „Постоянно сме под контрол от агенция по храните, проверяват ни на три месеца, затова гарантираме за чиста продукция и директно наблюдение от швейцарски представители, затова не можем да допуснем нещо което не е добре.“, допълва Мариана.
Двете жени искат да приготвят баници, пити, да показват на място на туристите как се правят прословутите чипровски кори: „Когато дойде група да направят една кора, да опитат, от другата страна ще има зала за чипровски килими, ще обособим един красив кът. Корите са вода и сол и брашно, замесва се тестото, оставя се известно време да престои и се разточват с дървена точилка, те се пекат. Ако сложиш едни орехи и плънка от сладка, прекрасни щрудели стават. Планираме края на февруари да сме отворили врати, но ни предстоят ремонти и подготвителни дейности.“, казва Мариана. Мислим тук да се пенсионираме, казва Мариана и от името на Мая.
