Едва 10 на сто от наетите работници в земеделието у нас имат трудов договор. В същото време статистиката показва, че през последната година средната работна заплата в селското стопанство е 79.4 на сто от средната работна заплата за страната и по този показател има намаление с около 3%. Докато СРЗ за страната е 1060 лева, то в земеделието получават средно по 842 лева. Средният осигурителен доход пък е 690 лева.
АЗПБ: Нужни са по-къси срокове за внос на работна ръка
Недекларирания труд е изключително голям проблем за страните от Европейския съюз, той вече представлява 1/5 от БВП на общността. В България появата на недеклариран труд започва след преструктурирането на земеделския отрасъл, където повече от 25 се прави тежка, скъпа и сериозна аграрна политика, съобщи Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието в Пловдив по време на форум, на който се обсъждат мерки против недекларирания труд в селското стопанство.
Дефицит за овчари, внасяме от Далечния Изток
Стотици хиляди българи работят “на черно” и сезонно в земеделието в Европейския съюз без трудов договор, сочат данните на синдикатите. И още – социалните условия и права все повече се ограничават в сравнение с 10 или 20 години по-рано. Според статистиката българите, които са сезонни работници в земеделието, най-вече в страните от т. нар.„Стара Европа“, са повече от 1 200 000 души.
Стотици хиляди българи работят на черно по европейските ниви
Сред основните причини за съществуването на недекларирания труд от ФНСЗ посочват неясноти, неточни спецификации и празнини в правната рамка. Освен това има противоречия в съществуващите правила и чести законодателни изменения. Липсват също така инструменти или ресурси за откриване на нередностите. Не на последно място е поставена липсата на синдикално представителство, както и сложни и продължителни административни и юрисдикционни процедури за санкциониране на недекларирания труд.
