Дръвчетата, разположени гъсто, остаряват по-бързо и често боледуват
Когато създавате нова овощна градина, освен че трябва да се съобразявате с климатичните условия, почвите и валежите, трябва да знаете и как да разположите плодните дръвчета. При рядко засадените градини добивите са по-малки, а разходите – много, защото са за цялата площ. Не са редки случаите и на прекомерно сгъстяване, то често се наблюдава в дворните места, защото стопаните искат да получат повече продукция. Но тогава дръвчетата се засенчват и плододаващата дървесина бързо започва да съхне. Основата на скелетните клони се оголва и плододаването се съсредоточава само по периферната и връхната част на короната. Такива дървета са непълноценни. Освен това при гъсто засаждане плодовете по-лошо се оцветяват и се създават условия за гъбни болести.
Когато се определят разстоянията в овощната градина, се вземат под внимание растежните особености на отделните видове и сортове, подложките върху които са присадени дръвчетата, почвените и климатичните условия на района и системата на формиране на короната. Напоследък тенденцията е да се създават по-гъсти насаждения, като в реда се получава непрекъсната овощна стена, а в междуредието да остане около 1,5 – 2,0 м свободно пространство.
Когато в овощните насаждения ще се отглеждат зеленчукови, полски, цветни и други култури, разстоянията между дръвчетата трябва да са по-големи.
Възможната форма
В практиката са познати няколко форми на засаждане: квадратна, правоъгълна, триъгълна и контурна. Най-широко се прилага правоъгълната система, при нея разстоянията в реда винаги са по-малки от тези между редовете. В малките градини е много подходяща и триъгълната (шахматната) система, тя позволява да има повече дръвчета върху единица площ. При нея се получава и много по-добро огряване на короната. При наклонени и нагънати терени се прилага контурната система. Редовете при разполагат по хоризонталите на мястото и невинаги са прави и успоредни помежду си. При по-голям наклон те се приближават, а при по-малък се отдалечават.
Когато теренните условия позволяват най-добре е редовете да се насочват в посока север-юг. При такова разположение огряването на дърветата е много по-добро.
