Партньори, експерти и съмишленици взеха участие в заключителната конференция на НСМ
След четири години упорита работа, проект „Поддържане и укрепване на Звеното за управление на Национална селска мрежа на ПРСР 2014-2020” достигна своя край. Заключителната конференция по проекта се проведе на 17-ти октомври в София по покана на Звеното за управление на НСМ в присъствието на партньори, експерти и съмишленици.
На нея Звеното за управление на НСМ представи резултатите от изпълнявания 4-годишен проект, предизвикателствата, постиженията и приноса на НСМ към ПРСР 2014-2020. В допълнение към това бяха представени и ключови препоръки, имащи отношение към бъдещата национална Мрежа по ОСП 2023-2027, като и важни съвети от заинтересованите страни към ПРСР 2014-2020 и Стратегическия план по ОСП 2023-2027. По време на събитието гостите имаха възможност да споделят своите впечатления от работата на екипа и изпълнението на проекта, казват от НСМ.
Венцислав Върбанов: Излизаме с достойнство от това партньорство и се надяваме то да продължи и занапред
„Влизайки в проекта си бяхме поставили някои цели и задачи, но определено имахме и притеснения. Излизаме с чест и достойнство от това партньорство и се надяваме то да продължи и занапред. Асоциациите се смятат за едни организации, които защитават интереса само на техните представители и членове, но с участието ни в този проект мисля, че доказахме, че това не е така. Винаги сме се борили за интересите на всички останали, защото смятаме, че всички сме в една лодка. Стигнахме до много повече хора, отколкото очаквахме. Това е благодарение на всички, които се включиха в проекта и дадоха част от себе си в него. Въпреки, че с днешната конференция този проект приключва, се надявам, че ще имаме възможност да продължим тази дейност и занапред“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, която партньор в проекта.
„4 години не са много време, но не са и малко. Този екип имаше възможност и необходимост да работи с петима министри, но независимо от това, кой беше на върха на пирамидата, отношението към нас като партньори и към работния процес, беше запазено, за което благодаря“, допълни още той.
Ивайло Тодоров: Достигнахме до най-малките и уязвими земеделски производители
Ивайло Тодоров: Достигнахме до най-малките и уязвими земеделски производители„Като ръководител съм доволен от това, което постигнахме с екипа. Въпреки ситуацията – пандемия и други трудности, ние успяхме да изпълним всички дейности от графика на проекта. Екипът, в лицето на ключовите експерти Таня Георгиева, Даниела Михайлова и Божидар Иванов, свършиха огромна работа. Нямаше как да се справим с този проект без партньорството за МЗм, ДФЗ и Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), която изключително много ни помагаше в този проект, както и всички приятели от неправителствения сектор и научните среди“, каза от своя страна ръководителят на проекта Ивайло Тодоров. Той благодари на всички членове на НСМ, които през тези четири години са се увеличили значително.
„Целта ни беше да стигнем до най-малките производители, до уязвимите производители и всички онези, които нямат представители в работните групи и техният глас остава нечут. Считам, че това е най-важната роля на Звеното за управление, да стигне до тези хора, защото по-големите и организирани производители имат представители. Искам да пожелая на следващия екип успех и МЗм да се вслушва повече в предложенията на звеното за управление“, заяви още Тодоров.
Таня Георгиева: В рамките на проекта са изготвихме ценни анализи и проведохме много събития
Ключовият експерт по околна среда Таня Георгиева представи постигнатите резултати в периода на реализиране на проекта. Сред тях се откроиха изграждането на структура на мрежата с приблизително 2 600 членове, мобилизиране и ангажиране на заинтересованите страни в проведени близо 79 събития през последните 4 г. В рамките на проекта са изготвени 3 анализа за нуждите на УО при стратегическото програмиране за периода 2023-2027 г. В допълнение към това НСМ успешно мобилизира заинтересованите страни в тематичната работа на 5 ТРГ-та за малки стопанства, иновации, зелена архитектура, системата АКИС и „Smart villages“.
„В проекта са заложени три основни цели – да се осигури плавен преход, да функционира мрежата и да бъдат мобилизирани широк кръг заинтересовани страни. С множеството реализирани дейности в рамките на 4 г. събития, работни групи, демонстрации, работа с науката, фермери, преработватели, МИГ, представители на уязвими групи и много други формати изградихме това нещо. Членската маса на мрежата стартира с наследство от предходното звено за управление около 160 члена. В резултат на нашата дейност сме постигнали почти 2600 члена“, сподели Георгиева.
„Като основни предизвикателства във времето на нашата работа можем да откроим, както повечето изпълнявани проекти – Ковид пандемията, ограниченията и забраните за провеждане на физически събития. Това ни принуди да работим в изключително интензивни графици в месеците извън ковид ограниченията, когато пък трябваше да се конкурираме за вниманието на заинтересованите страни, които или са заети със стопанската си дейност, или са привлечени към други събития. Друго предизвикателство бе изключителната натовареност на администрацията на МЗм покрай работата по ПРСР, Стратегическото програмиране за ОСП 2023-2027 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост, което възпрепятства в пълен потенциал да могат те да бъдат интегрирани в дейността на НСМ. Въпреки това отчитаме като позитивно взаимодействието, което е постигнато между заинтересованите страни, ДФЗ и МЗм“, допълни още тя.
От 2023 г. мрежата вече няма да се занимава само с ПРСР, а ще покрива цялата ОСП политика – стълб 1 и 2, така че следващото звено ще се сблъска с предизвикателството да изпълнява по-широк кръг от дейности и да мобилизира по-широк кръг от заинтересовани страни, за което трябва да има необходимия експертен капацитет, стана ясно от думите на експерта.
„Друга препоръка е към МЗм да положи всички усилия, за да стартира възможно най-бързо работата на следващата мрежа, тъй като наследихме работата на предходната мрежа след близо 2 години пауза, което е голямо предизвикателство. Препоръчваме в следващата работа на Звеното да бъде по-силна интеграцията между УО, ДФЗ и другите органи, тъй като ОСП политиката изисква това да бъде направено, за да има по-голям ефект от дейността на мрежата“, съветва тя.
„Получихме много добри оценки по отношение на обезпечеността с информация и стойностния, богат информационен поток, който НСМ генерира, както и добри отзиви и пожелания, но и съжаление, че няма да продължи тази дейност“, коментира още Дъбнишка.
„Надяваме се следващото Звено за управление стартирайки своята работа задълбочено да разгледа постиженията и резултатите от нашата работа, за да може да заимства всичко добро и да надгради това, което е успешно и за вбъдеще“, заключи тя.
Гост на събитието бе и председателят на Комисията по земеделие в предходния Парламент. „Селска мрежа е едно от най-важните неща в нашето селско стопанство. Дизайнът на мрежата, така, както е замислена, тя трябва да бъде най-близко до земеделските производители и през тях да подпомага трансфера на знания, трансфера на политиката, иновациите, абсолютно всичко“, сподели Пламен Абровски.
Божидар Иванов: Селската мрежа има още потенциал
„Искам да благодаря на Таня и на целия екип, с който работихме през последните 4 години. През това време станах свидетел на усилията, които бяха положени, за да стигнем до тук сега, да свършим тази работа и да съберем информацията, която имаме в момента. Селската мрежа има още потенциал, който не е използван докрай“, заяви от своя страна Божидар Иванов, ключов експерт местни общности в НСМ, като представи презентация с анализи, обзор и проучвания на постигнатото.
Част от данните, представени в презентацията на Иванов разкриха темите и въпроси, към които членовете на НСМ имат най-голям интерес. Сред тях на първо място бяха поставени възможностите за развитие на малки и средни стопанства с 13,4% от гласовете на анкетираните, следвани от 10,6% темата за субсидиите и подпомагането. 81% от анкетираните определят като приоритет по ПРСР подобряването на жизнеспособността и конкурентоспособността на стопанствата. Интересен показател бе отговорът на 80% от анкетираните, които заявяват, че не искат да участват в ТРГ към НСМ, но 92% от тях искат да получават бюлетин с информация за постигнатото.
