През 2022 г. се очаква цените на пшеницата да забавят ръст при достатъчно глобално производство и спадащо търсене на фуражни зърнени храни в САЩ и ЕС. Очаква се световното производство на пшеница да остане на нивото от 2021 г. от прибл. 777 милиона тона. Ръстът на цените на пшеницата ще се поддържа от достатъчно глобално предлагане и спадащо търсене на фуражни зърнени храни в САЩ и ЕС през 2022 г., прогнозират от IndexBox в годишен доклад.
През 2021 г. средната експортна цена на меката червена зимна пшеница в САЩ, доставяна в пристанище в Персийския залив на САЩ, се е увеличила с 24% на годишна база до $282 за тон. Увеличаването на разходите за фунгициди и торове и недостигът на работна ръка в световен мащаб са ключовите двигатели на ръста на цените на меката пшеница, който се очаква да достигне 2% тази година. Според оценките на IndexBox, базирани на данни на USDA и Световната банка , глобалното производство на пшеница се очаква да остане почти непроменено в сравнение с данните от предходната година. По-високи производства се очакват в Аржентина, Австралия, Бразилия, Китай, Египет, ЕС, Индия, Пакистан, Украйна и Обединеното кралство, докато производството в Русия, Канада, Казахстан и Турция ще намалее. Реколтата в Иран, Ирак и Сирия ще има дълбок спад поради сушата, което ще принуди тези страни да увеличат рязко вноса на пшеница.
Глобалният износ на пшеница се оценява на 199 милиона тона през 2020 г., нараствайки с 13% в сравнение с предходната година. В стойностно изражение доставките нараснаха значително до 45,3 милиарда долара. Доставките на петте основни износители на пшеница, а именно Русия, САЩ, Канада, Франция и Украйна, представляват повече от половината от световните доставки. Австралия (10 млн. тона) се нарежда на следващо място по отношение на общия износ с дял от 5,2%, следвана от Аржентина (5,1%) и Германия (4,7%). Следните износители – Казахстан (5,4 млн. тона), Полша (4,7 млн. тона), Румъния (4,3 млн. тона), Литва (4 млн. тона) и България (3,2 млн. тона) – заедно съставляват 11% от общия обем. В стойностно изражение Русия (7,9 милиарда долара), САЩ (6,3 милиарда долара) и Канада (6,3 милиарда долара) представляват страните с най-високи нива на износ през 2020 г., с комбиниран дял от 45% от световните доставки. След тези страни са Франция, Украйна, Австралия, Германия, Аржентина, Казахстан, Полша, Румъния, Литва и България, които заедно представляват още 44%.
Покупките на дванадесетте основни вносители на пшеница, а именно Индонезия, Турция, Египет, Нигерия, Китай, Италия, Алжир, Филипините, Бразилия, Бангладеш, Мароко и Япония, представляват повече от трета от общия обем. Холандия (4,3 милиона тона) заема незначителен дял от световния внос. В стойностно изражение най-големите пазари за внос на пшеница в света са Египет (2,7 милиарда долара), Индонезия (2,6 милиарда долара) и Турция (2,3 милиарда долара), които заедно представляват 16% от международните покупки. Тези страни са последвани от Китай, Нигерия, Италия, Алжир, Филипините, Япония, Бразилия, Мароко, Бангладеш и Холандия, които заедно представляват още 34%.
