Дигиталната селскостопанска индустрия преживява голям период на растеж и увеличение на капацитета по отношение на технологичното предлагане, тъй като сега има много компании и университети, които се фокусират върху изследванията и разработването на нови технологични решения за селскостопанския сектор в полза на фермерите, фермите и околната среда.
Дигиталното земеделие през следващите пет години ще има грандиозен растеж в Европа, която държи 27% от световния пазар за прецизно земеделие, т.е. 2,1 милиарда долара и се очаква да достигне 4,2 милиарда долара до 2026 г., според пазарен доклад, извършен от аналитичната компания MarketsandMarkets™ и технологичната група ABACO.
Мониторингът на реколтата чрез цифрови технологии се очаква да бъде най-популярният сектор с най-висок темп на растеж, тъй като се смята, че стойността му ще достигне 1,5 милиарда долара през следващите пет години при годишен темп от 16,4%. Що се отнася до развитието на този бизнес в селскостопанския сектор на Европа, той се очаква да достигне 5,7 милиарда долара до 2026 г. с годишен темп на растеж от 9,1%.
Помага на фермерите да получат справедливо заплащане
Въпреки това, приемането и използването на тези технологии от крайните потребители – земеделските производители, остава основен проблем, тъй като широкото използване на цифрови технологии в селското стопанство е все още далеч от необходимото.
Дигиталното земеделие помага за подобряване на добивите, намаляване на загубите и разхищаването на храна и помага на фермерите да получават справедливо заплащане за това, което произвеждат. Това е така, защото когато фермерите получат необходимата информация навреме, те могат да гарантират, че храната се изпраща на правилния пазар и се продава на справедлива цена. Цифровата технология и почти мигновеното споделяне на знания, които тя носи, им дават тази информация, пробивайки информационните асиметрии, като същевременно намаляват разходите за транзакции.
„Дигиталната революция има огромен потенциал за трансформиране на селското стопанство и хранителната система по начини, невиждани досега – чрез драстично намаляване на асиметриите на информацията и транзакционните разходи, които тормозят системата, и в резултат на това подобряване на живота на фермерите, както и на почти 8 милиарда души, които зависят от тях за храна“, казва Катерина Шрьодер на Световната банка, икономист по земеделие и ръководител на екип.
Университетът в Болоня, в сътрудничество с холандския университет във Вагенинген, проведе онлайн проучване на италиански земеделски стопани, търсещи онези фактори, които влияят на прехода на фермерите към цифрово земеделие.
Според техните изследвания, технологиите за интелигентно земеделие произвеждат множество данни, които, когато се комбинират една с друга, могат да се използват не само във фермите, но и по цялата верига на доставки. Съществуват обаче значителни разлики, свързани както с характеристиките на фермерите, така и на земеделските стопанства дори в рамките на една и съща страна.
Въпреки нарастващата нужда от преход към цифрово земеделие, което няма да изключи нито един фермер, както е изразено в последните европейски политики, добре балансираното и хомогенно разпространение на тези технологични иновации сред фермерите изисква много работа.
Фактори, влияещи върху възприемането на технологиите
Проучването, с извадка от 474 отговора от фермери, отчита, че очакванията на фермерите по отношение на ефективността на технологиите за интелигентно земеделие са сред най-важните фактори за намерението да се използват. По-конкретно, един от резултатите от проучването показа, че фермерите показват по-силно желание да възприемат интелигентни земеделски технологии, които ще им предложат по-висока производителност и устойчивост, но и намалени производствени разходи.
Също така важно за намерението за използване е колко лесни са за използване на тези технологии, но също така и дали използването им е подкрепено от социалната среда на фермерите, като други стопани и земеделски съветници, които ще насърчават фермерите да ги използват.
Що се отнася до причините, поради които фермерите не възприемат нови технологии, те са свързани основно с размера на фермата им, но и с нейната икономическа печалба, тъй като смятат, че не могат да инвестират и поддържат интелигентна земеделска технология. И накрая, авторите на изследването, обръщайки се към политиците, ги канят да участват в процеса на цифровизация.
Отчитайки фрагментираната структура на селскостопанския сектор както в Италия, така и в останалата част на Европа, е важно да се прилагат мерки за обучение и подкрепа, за да се гарантира, че малките и средните земеделски стопанства имат достъп до тези технологии, за избягване на риска от увеличаване на цифровото разделение.
