Позеленяването и таваните в ОСП ще усложнят процедурите
Интервю на Петър Лазов, сп. „Агрозона“, октомври 2013 г.
– Г-н Темпъл, според вас, кое е основното нещо, към което трябва да се стреми реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС?
– Всяка реформа трябва да се стреми към това как искаме да изглеждат нещата в края на даден период. Когато например политиците говорят за това, че към 2020 година трябва да произведем 20 или 30% повече продукция, нека това да бъде целта на земеделието и да фокусираме инвестициите така, че да можем да постигнем тези резултати и то по един устойчив начин. В наши дни се появи един нов термин – устойчива интензификация. Именно той считам, че трябва да бъде в основата на реформата на европейското земеделие.
– Но днес това е само термин. С какво съдържание трябва да бъде изпълнен той?
– Трябва да се идентифицират точно областите, в които ще се търси подобрение. Ето един обикновен и лесен пример. Тук в България виждам, че доброто управление на водите е от решаващо значение когато имате по-сух климат през летния период. Съответно е логично първо да се направи оценка на това в какво състояние са поливните съоръжения и водните ресурси и не би било толкова трудно да направите една преценка от какво имате нужда в бъдеще и как определени мерки биха се отразили на увеличаването на дохода на земеделските производители. Доброто напояване е един чудесен начин да се произвежда устойчиво в дългосрочен план.
– Това е свързано и с иновациите в сектора, още един фокус на реформата.
– В момента има много и различни технологии. Например прецизното земеделие. Да вземем за пример един фермер, който прави преход от конвенционално към прецизно земеделие, където се използват различни модели на поведение, сателитни връзки и управление на машините, зелени сензори, носещи информация за нуждите на растението и почвата от различни хранителни вещества. На практика той прави икономии от химикали, избягва дублирането на дейности и така е много по-ефективен във всяка една земеделска практика, като същевременно работи по-природосъобразно. И това трябва да се стимулира.
– Един от основните моменти на реформата е т.нар. позеленяване на ОСП до 2020 г. Как ще се отрази то на земеделието в Европа?
– Без съмнение, нещата ще станат много по-сложни по отношение на тяхното администриране, както и на инспекцията и контрола. Много трудно ще бъде да се измери ефекта от това позеленяване и да се следят процесите по прилагане на добрите практики. А и как можем да бъдем сигурни, че промените, които се правят, наистина ще сработят? Аз лично вярвам, че мерките за позеленяването не трябва да бъдат диктувани от Брюксел, а по-скоро трябва да бъдат определяни от всяка страна-членка според нейните специфични особености. Във Великобритания вече 10 години успешно прилагаме схеми за опазване на околната среда. Но можем да изпаднем в смехотворната ситуация да се наложи да стопираме един добре работещ инструмент, заради новите правила за подкрепа и опасността от двойно финансиране.
– Какво спечели и какво загуби земеделският производител във Великобритания при прехода от историческия подход към схемата на единица площ при директните плащания?
– За мен като фермер един голям плюс е отпадането на една сериозна административна тежест. По старата система трябваше да попълвам много повече формуляри, декларации и заявления. След седем години по новата система за подпомагане, днес моят формуляр пристига, бива попълнен и върнат обратно по електронен път. Всичко е максимално опростено и става много бързо. Едва ли би могло да бъде по-лесно. Това обаче не важи за т.нар. зелени схеми и кандидатстването по тях. Там нещата са сложни и времеемки. Не е ясно и до колко са ефективни, защото на практика се кандидатства за това, че практиките, които прилагаш не ти носят толкова доходност, за сметка на грижата към природата. Но това не се знае от широката публика и все по-трудно е да се аргументира пред обществото защо всъщност един фермер трябва да получава субсидии.
– Реформата на ОСП предвижда въвеждането на тавани на плащанията. Каква е позицията на английските фермери и как според Вас ще се отразят такива ограничения на европейското земеделие?
– Позицията на Националния фермерски съюз във Великобритания е срещу ограничаването на субсидиите, защото всъщност слагането на таван засяга много малко хора. Моята лична гледна точка е същата, но аз по-скоро бих наблегнал като проблем на административната тежест при въвеждането на тази промяна. А и определено не съм съгласен с това, че колкото повече хектари имаш, толкова по ефективен е бизнесът ти. Понякога това може да рефлектира в по-ниска себестойност на единица продукция, но не винаги е така.
– На каква позиция сте относно т. нар. къси вериги на доставка, които също са залегнали в предстоящата реформа?
– Нашият фермерски съюз винаги е подкрепял директните продажби. Истината е, че по-голямата част от продукцията отива при големите търговски вериги и за преработка. Хранително-вкусовата и преработвателната индустрия са много силно развити във Великобритания. За имиджа на фермерите е много важно те да имат такива директни продажби защото това помага за това те да бъдат забелязани по-добре от обществото и имиджът им да бъде подобрен. Имаме една постоянна битка и това е как да показваме на обществото от къде идва храната и колко е важно и сложно да се произвежда тя. Късите вериги на доставка са един добър и лесен начин това да бъде направено. В Англия това не е толкова трудно да се случи, защото ние сме много гъсто населена страна с добре развита индустрия, а и в същото време сме голям вносител на храна. Напълно реалистично е да развиваме тези къси вериги на доставка. В повечето случай, но разбира се не винаги, директните продажби подпомагат малките производители.
– Нека да поговорим и за организациите, в които членувате. Като фермер какво получавате от членството си в Националния фермерски съюз?
– Сега фермерите получават изключително много от членството си в подобни организации. Аз получавам седмична информация, както от регионалния офис, така и от централния, под формата на електронен бюлетин с линкове и към други новини, които мога да използвам. Информацията е много добра, защото е обективна и не е комерсиално оцветена с цел да се купуват или продават определени неща. Освен това като член аз имам право на една система на подпомагане на фермите. Във всеки един момент мога да се обадя, да опиша проблема си и да получа съвет как да го отстраня – чисто практически. Също така плащам една вноска, която ми осигурява достъп до правни услуги, така че ако имам нужда от правен съвет мога във всеки един момент да получа такъв за всичко, свързано с моята земеделска дейност. Има и елемент от членството, свързан с моята репрезентация. Сега, когато съм по-възрастен и имам малко повече време, заедно с колеги-фермери правим обиколки из целия свят. Също така има голям диапазон от продукти и услуги за които получаваме преференциални цени като членове на нашата организация.
– Членувате и в Борда за развитие на земеделието и градинарството. Каква е разликата от членството в Националния фермерски съюз?
– Членството във Фермерския съюз е доброволно и поради този факт той може да се занимава и с политическа работа. Докато дейността на Борда е по различна и има други цели. При членството в борда се заплаща задължителна такса на база продукция. Аз например съм член на Борда по зърнени култури. Той има за цел подобряването на маркетинга на зърното, намиране на нови пазари и поддържане на по-добри маркетингови дейности. Тази структура се занимава и с научни изследвания и участва в оценката на новите сортове. Изготвя и препоръчителен лист от сортове за фермерите, като освен това се издава регулярна техническа информация и указания за земеделските практики. Всяка седмица се предоставя обзор на пазарите.
– От кога вашият Национален фермерски съюз (НФС) членува в Copa-Cogeca?
– От самото създаване на Copa-Cogeca. Година преди това, НФС отваря офис в Брюксел с шест души персонал на пълно работно време. Това всъщност е центърът на лобистката работа, с която ние се занимаваме. Фокусът разбира се е насочен към работа с членовете на Европейския парламент и най-вече с Европейската комисия. Ето и един пример за това какво представлява лобизмът и по-точно как ние работим. Когато има някакъв въпрос, който се разисква в парламента и който пряко ни касае като фермери, ние се свързваме с депутатите. Те обикновено нямат никакви познания по темата и ни карат да направим за тях проучване.за това какви са настроенията и какво вълнува фермерите. В същото време ние искаме от нашите членове да ни изпратят въпроси, които ние да зададем на евродепутатите. Чрез тези действия ние се опитваме да подпомогнем формирането на мнение на депутатите от различните политически партии по въпроси, които ни касаят.
– Нека да поговорим за вашата лична земеделска практика. Интересно е, че във вашата ферма от скоро развивате и образователен туризъм. Как се зароди идеята и как се реализира тя?
– Идеята за тези дейности е част от участието на фермата в зелената схема, в която е заложен този образователен елемент. Това не носи някакви финансови приходи, но аз считам, че е много важно да показваме на хората това, с което се занимаваме. При тази зелена схема има опции, от които се избират отделни компоненти, за да се съберат определен брой точки за получаване на исканите плащания за дейността, която развиваме. В този конкретен случай се получават допълнително 25 точки. Когато имаш този елемент за образователната дейност, трябва задължително да имаш подходящи условия в къщата, както и място, на което да се събират децата-посетители. Това изисква инвестиции и хубавото е, че по схемата се покриват 80% от разходите вложени в ремонта, направен за да се отговори на изискванията. Следващият етап на развитие на тази схема е да предложим и спални помещения, в които да нощуват посетителите. Определено тези схеми работят сложно. Още по трудно е когато каним деца за посетители на фермата, защото има много ограничения от гледна точка на безопасността и здравето им. Това е истинско предизвикателство. Наскоро във фермата дойдоха на посещение десетгодишни деца от града, които никога не бяха ходили във ферма. Показахме им полетата и различните селскостопански машини и камиони. Оказва се, че когато децата са във фермерска обстановка и особено когато се срещат и общуват с животни, това има много добро психологическо въздействие върху тях и премахва много вътрешни бариери.
– Може би това е един много добър пример за социално отговорна ферма.
– Да, така е. Много се радвам, че правя това. Мисля, че е правилно.
– Една друга страна от многобройните лица на Вашата дейност. Вие сте ръководител на кооператива Farmway. Какво ще ни кажете за него?
– Този кооператив беше създаден с цел да се снабдяват фермерите с всичко, което им е необходимо за производството – семена, торове, препарати, фураж за животните, всичко от което се нуждае една ферма. Също така кооперативът има магазини в няколко населени места в селски райони. Там, освен храни, се продават и други неща, например необходими за коневъдството и т.н. Развитието на кооперативите е малко трудно и в момента сме в процес на продажба, по скоро на поглъщане, от друг, по-голям кооператив. Това се прави с цел той да се запази и да донесе повече ползи на нашите акционери.
– В свои презентации по целия свят често споменавате един нов термин – биоикономика. Казвате, че ние се намираме в основата на преход към такава. Може ли да обясните повече?
– Това е израз на проф. Диана Болс, която казва, че цялата икономика и целия свят се основава на фосилните горива. Но в някакъв момент човечеството трябва да направи преход от фосилните горива към модерната енергетика. Всъщност това е биоикономиката. В момента петролът остава на 100 долара за барел. Напоследък в Брюксел се обсъжда това какво ще стане ако цената на барела достигне 200 долара. Това ще промени цялата динамика на пазара. Межем да погледнем биоетаноловата индустрия в Америка и какво направи тя. След няколко години само в там вече ще преработват 100 млн. тона царевица в етанол. В момента в Европа преработваме 15 млн. тона. Говорейки за избора между това дали да произвеждаме суровини за енергия или за фураж, много често пропускаме огромният положителен ефект от страничните продукти, които се получават при производството на етанол. Става въпрос за сухия зърнен остатък, който е перфектен фураж. Независимо от това, че в САЩ използват това огромно количество царевица за биоетанол, те продължават да я изнасят и са най-големия износител на царевица в света. Ролята на соята в прехода към биоикономика е абсолютно идентична. И в бъдеще ще има нужда от течни горива за транспорта, така че ние ще продължаваме да ги произвеждаме.
– Как виждате развитието на соята в бъдеще?
– Трябва да се замислим за соята, защото търсенето е огромно. Аз лично нямам практически опит с нея, но съм запознат със статистиката. Където е възможно да бъде отглеждана соя в Европа, според мен това трябва да бъде направено. Както знаете рапицата, соята и царевицата се съчетават много добре в един сеитбооборот. Това важи в особено голяма степен за соята и царевицата. Трябва да имаме опитни полета, които да ни показват какво можем и какво не можем да направим при определени обстоятелства, особено когато става въпрос за минимизиране обработките на почвата. Където и да отидете по света ще видите толкова много ферми, които преминават от конвенционална обработка към минимални безорни технологии, това се превръща буквално във втора религия. Това трябва да бъде бъдещото развитие на земеделското производство.
– Какво послание бихте отправили към земеделските производители в Европа? Какви са впечатленията ви от краткия ви престой в България?
– Винаги се радвам при срещите си с фермери от чужди страни и където и да се срещнем в Европа, виждам че споделяме еднакви проблеми. За мен е важна личната комуникация. Това, което мога да кажа е, че Европа губи конкурентоспособните си предимства, поради изоставането си в технологиите. Ако трябва да бъда изключително честен и открит, Европа говори за продоволствена сигурност, но всъщност не прави нищо за да се справим с нея.
Пол Темпъл гостува в България по покана на Департамента по земеделие на Американското посолство у нас, който организира двудневен семинар във Велико Търново и Арбанаси през септември.
Пол Темпъл е експерт, който съчетава личния опит на производител с редица високи публични длъжности на европейско и международно равнище. Той е вицепрезидент на Националния фермерски съюз във Великобртания, председател на Групата по зърнени и маслодайни култури към Copa-Cogecа, член на борда на директорите на Английската зърнена асоциация /HGCA/. Вицепрезидент е на Консултативната група по зърнени, маслодайни и протеинови култури към ЕК и директор на националния център по биогорива, материали и технологии. В същото време Пол Темпъл е директор на кооператива Farmway, лидер в Североизточна Великобритания, който търгува със зърнени култури, семена, фураж, горива и развива собствена търговска марка и интернет продажби. Пол Темпъл е и производител. В своята ферма от 4000 дка, произвежда пшеница, ечемик, рапица, картофи и грах, както и царевица за силаж за телеугоително стопанство, като фермата е част от екологична програма. Последната инвестиция е свързана с ветрогенератор, а биомаса вече се използва за отопление на част от фермата. В последно време фермата развива и коневъдство с идея за бъдещо развитие на образователен туризъм.
