Вижте в какви алтернативи влагат енергия и средства стопаните в 5 европейски страни
Предизвикателството земеделието да се превърне в икономически жизнеспособен бизнес е сериозно днес. През последните няколко години много земеделски стопани търсят алтернативни източници на доходи, които да допълнят доходите им от селското стопанство, като например агротуризма, за да си помогнат да свържат двата края.
Сега, когато секторът е притиснат между растящите сметки за енергия и нарастващите разходи за суровини, много повече търсят начин да спечелят малко пари от различни други дейности.
В специално издание EURACTIV разглежда страничните дейности в селското стопанство, които са популярни в девет различни държави-членки, като проучва как това помага за повишаване на устойчивостта на земеделската общност и позитивите и негативите, които това носи на селските райони.
Франция залага на доходи от ВЕИ
Тъй като 18% от фермерите живеят под прага на бедността във Франция, мнозина от тях са все повече принудени да диверсифицират източниците си на доходи. Днес само една трета от доходите им идват от селското стопанство, показва проучване от 2021 г. на Френския национален институт за статистика и икономически изследвания (INSEE).
Производството на възобновяема енергия от селското стопанство сега е един от приоритетите на френската държава, в съответствие с целите за декарбонизиране на сектора и гарантиране на енергийния суверенитет. Около 50 000 ферми (от общо 437 000) вече участват и днес произвеждат почти 20% от възобновяемата енергия във Франция.
Животновъдните ферми инвестират сериозно в получаването на биогаз от огранична материя. Броят на единиците за производство на метан се е увеличил значително: от едва 31 през 2010 г. до повече от 700 до 2020 г.
Друг процъфтяващ сектор са агриволтаиците, което означава инсталиране на фотоволтаични панели върху земеделски земи, без да се прекъсва дейността на стопанството. Във Франция се съобщава, че са инсталирани не по-малко от 50 хектара земеделска земя, според земеделската компания Sun’Agri, но правителството планира да удвои производството на слънчева енергия до края на 2023 г.
Тези два метода за производство на енергия имат предимството да носят допълнителни доходи на земеделските стопани, но и положителни външни ефекти за стопанството. В допълнение към биогаза, системите за метан осигуряват страничен продукт, който се използва като тор за културите.
Междувременно слънчевите панели могат да помогнат на фермерите да увеличат добивите, например като предпазват културите и добитъка от прекомерна слънчева светлина, замръзване или градушка. Според проучване от 2017 г. 49% от френските ферми планират да произвеждат възобновяема енергия. Броят им може да се утрои до 2030 г.
Има обаче предупреждения за “конфликтите на употреба”, които могат да възникнат, а именно рискът производството на енергия да се превърне в приоритет пред производството на храни.
Всъщност някои ферми започват да произвеждат зърнени култури, използвани изключително за изхранване на системите за производство и за производство на биогаз. Във Франция за момента строгите правила диктуват, че тези специални култури не трябва да надвишават 15% от продукцията на фермата.
Подобно на метанизацията, агриволтаиците също увеличават натиска върху земеделските земи. Отдаването под наем на ферма за инсталиране на слънчеви панели носи до 30 пъти повече доходи от земеделието.
В Германия търсят и алтернативни услуги
Алтернативните източници на доходи играят важна роля в германския селскостопански сектор: всяка втора ферма в страната разчита на една или повече дейности извън селското стопанство, за да оцелее.
Най-често (47%) фермите разчитат на производството на възобновяема енергия, за да увеличат приходите си, според Германската федерална статистическа агенция. Това може да включва, наред с други неща, производство на биоенергия, вятърни турбини в стопанството или слънчеви панели.
С пакет от мерки, представен съвместно от Министерствата на земеделието, енергетиката и околната среда на страната по-рано тази година, германското правителство има за цел да стимулира производството на възобновяема енергия в селското стопанство.
Министърът на земеделието Джем Йоздемир също заяви, че инсталациите за биогаз или фотоволтаичните системи в стопанството могат да помогнат за засилване на създаването на стойност в селските райони.
Междувременно мнозина гледат и към горското стопанство (29%) и дървопреработването (12%), докато по-малко ферми разчитат на преработка и директен маркетинг, конен спорт и туризъм.
Третият най-често срещан източник на допълнителен доход обаче – част от приходите на едно на всеки четири стопанства според статистиката – е просто предоставянето на услуги за други стопанства.
В Австрия стопаните печелят и от туризъм
Повече, отколкото в много други страни, агротуризмът е особено важен за австрийския селскостопански сектор като алтернативен източник на приходи: Една трета от фермите зависят финансово от приемането на гости за нощувка на място, според проучване от декември 2021 г., поръчано от Министерството на земеделието и туризма.
Свързани със сектора на туризма и хотелиерството, много фермери и винопроизводители също работят с традиционни винени таверни или планински хижи, предлагащи храна и напитки за туристи и гости.
За много ферми възможността да се възползват от други потоци от приходи може дори да бъде решаващата причина за отглеждане на алпийски пасища на голяма надморска височина, които често предлагат значително по-ниски добиви от районите в долината, на първо място.
Според Австрийската работна група за алпийските пасища (ÖAGAW) такива ферми могат да получават до девет пъти повече приходи от туризъм и гостоприемство, отколкото от производството на храни.
Междувременно фермерите също използват селскостопанската си техника, за да предоставят услуги като пътно почистване през зимата или да отдават под наем оборудване на съседни ферми.
“Възможността да се извършват странични дейности в селското стопанство като втори стълб на доходите е ключово постижение”, каза Макс Хигелсбергер, ръководител на регионалното подразделение на австрийския фермерски съюз.
Кръговата икономика е водещата идея в Испания
Испанският национален стратегически план (NSP) за Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 идентифицира силните и слабите страни, възможностите и заплахите в областта на икономическата диверсификация в селските райони.
Сред силните страни са преди всичко биоикономиката, чийто обем на бизнес се увеличава през последните години, както и туризмът. Кръговата икономика предлага възможности за използване на странични продукти и отпадъци, за да се намали зависимостта и от изкопаеми горива.
Испания също има богат опит в управлението на горите, свързан с дейности като производство на смола или лов.
От друга страна, обезлюдяването, застаряването на селското население, ниските нива на предприемачество и дори променливата туристическа заетост са изброени сред слабостите и заплахите, както и временната заетост в горското стопанство.
Испанският стратегически план залага на положителното влияние на биоикономиката, както и на капацитета за създаване на работни места, свързани с ловните дейности.
Националната мрежа за селските райони (RRN) идентифицира няколко източника на заетост за младите хора в селските райони. Сред тях са услугите (търговия и транспорт), цифровизацията и зелената енергия.
Италия предлага голям избор
В Италия има много алтернативни източници на доходи за земеделските стопани. Те включват използването на селскостопанска техника за извършване на дейности по поддръжка на публичните администрации (като поддържане на растителността по пътища, кръгови кръстовища, канали и канавки и др.) и продажби на стопанства чрез пазари и магазини.
Но това не е всичко.
За да допълнят доходите си според Coldiretti, най-голямата асоциация, представляваща и подпомагаща италианското селско стопанство, фермерите все повече избират да се занимават с образователно-социални дейности, като например работа в агротуризъм, услуги за опрашване, компостиране или повторно използване на отпадъчни материали от преработката за алтернативно производство на обелки, кора, семена или слама.
Положителните аспекти, според Coldiretti, са свързани с възможността за увеличаване на оборота на стопанствата, възможността да се използват по най-добрия начин машините, които иначе биха били използвани за ограничен брой часове годишно, и подхранването на кръгова и устойчива икономика.
Отрицателните, от друга страна, се отнасят до необходимостта от специални разрешения и дългите срокове за чакане за конкретни инвестиции, както и до трудностите при намирането на подходящо обучени служители.
