През последните десетилетия ЕС увеличи селскостопанската производителност, но в бъдеще растежът на добивите от културите ще се забави поради изменението на климата и времето, както и заради по-малкото използване на защитни средства и изкуствени торове. Ръстът на производството на мляко, който продължава от премахването на квотите, ще се забави значително, стадата от едър рогат добитък ще бъдат по-малки. Консумацията на месо в ЕС ще намалее, особено говеждо и свинско. Това са само част от прогнозите на Европейската комисия за селскостопанските пазари до 2032 г.
Ще отглеждаме повече бобови култури, соя и маслини
Прогнозира се, че ще се увеличи производството на бобови култури и маслини, ще сеем по-малко зърнени и маслодайни семена, ще има и повече биологично обработвани ниви. Общата площ със зърнени култури в ЕС ще намалее до 57,2 милиона хектара до 2032 г. поради по-малкото площи с ечемик и царевица, но ще има по-голямото производство на пшеница. Прогнозира се малко по-висок добив от царевица, особено в източните страни от ЕС. Вътрешното потребление на зърнени култури в ЕС ще намалее поради спада в животновъдството. ЕС ще остане нетен износител на пшеница и ечемик и нетен вносител на царевица и ориз. Търсенето на фуражни зърна ще намалее с пет процента до 2032 г. поради по-малкото свине и говеда и по-ниското производство на мляко.
Площите с маслодайни семена ще се свият до 11 милиона хектара, произвеждайки по-малко маслодайна рапица и слънчоглед, но една трета повече соя и 55% повече бобови растения. Средните добиви от маслодайни култури ще продължат да растат. Очаква се, че през 2032 г. ще произведем 32,9 млн. тона маслодайни семена в ЕС, докато средният добив през последните три години е бил 30,2 млн. тона. Европейският съюз ще остане нетен вносител на маслодайни семена, вносът ще бъде по-нисък. Старият континент може да стане почти самодостатъчен при бобовите растения.
По-голям внос на слънчогледово масло
Потреблението на зехтин ще продължи да нараства, особено извън основните производители Испания, Италия, Гърция и Португалия. Вносът на растително масло ще намалее поради почти наполовина намаленото търсене на палмово масло, докато вносът на слънчогледово масло ще се удвои.
Площите със захарно цвекло в ЕС бавно ще намалеят до 1,45 милиона хектара и производството на захар може да се свие до 15,5 милиона тона, но вътрешното потребление на захар ще спадне по-бързо от производството. Износът на захар може да достигне нивата на внос до 2032 г.
Средносрочното търсене на биогорива ще остане стабилно, като употребата на биоетанол ще се увеличи с 13 на сто до 2030 г. в сравнение с тази година.
Млякото ще бъде по-малко
Млякото ще бъде по-малкоС по-устойчиви практики производството на органично мляко в ЕС ще нарасне, а интензивните млечни ферми ще намалят стадото млечни крави, като годишното количество мляко ще намалее с 0,2%. Въпреки това ЕС ще остане най-големият доставчик на млечни продукти в света, контролирайки една четвърт от световната търговия с тези продукти през 2032 г. Производството на пълномаслено сухо мляко ще бъде по-малко, но производството на млечни продукти с понижени мазнини и захар и функционални продукти ще бъде по-високо. Потреблението на сирене в ЕС ще расте по-слабо от износа на сирене. До 2032 г. цените на сиренето и суроватката на прах ще паднат най-много в Съюза, цената на маслото ще бъде подобна на сегашната, а литър сурово мляко ще струва около 45 цента през 2032 г.
Консумацията на месо пада с 1,5 кг на глава от населението
Световното потребление на месо ще продължи да расте, но голяма част от търсенето ще бъде покрито от местното производство, а вносът на птиче и говеждо месо в ЕС ще се увеличи. Производството на месо ще стане по-устойчиво. От друга страна, консумацията на месо в ЕС ще намалее с 1,5 килограма, до 66 килограма на жител до 2032 г. В кошницата с месо ще има по-малко говеждо месо, свинското ще бъде заменено с птиче.
Вносът на говеждо месо в ЕС бавно ще се увеличи до нивата преди Covid-19. Потреблението на свинско месо в ЕС ще намалява с 0,4 на сто годишно. Ръстът на производството и потреблението на птиче месо в ЕС ще бъде по-бавен от преди, износът ще нараства с 0,8 процента годишно поради по-голямото търсене от Африка на юг от Сахара, Филипините и Великобритания.
Производството на овче и козе месо в ЕС ще расте с 0,2% годишно. Потреблението ще се стабилизира на 1,3 килограма на жител до 2032 г. Износът на карантии ще намалее, а износът на месо ще се увеличи, особено за Близкия и Средния изток.
ЕС остава самодостатъчен с пшеница и ечемик
През следващите десет години ЕС ще остане самодостатъчен с пшеница и ечемик, като се очаква да даде приоритет на вноса в случая на царевица. Исторически ЕС има ниско самозадоволяване с маслодайни семена, но ще увеличи производството си. Средните разходи на домакинствата за храна ще бъдат малко по-ниски през 2030 г., отколкото през 2020 г.
Доходите от селското стопанство леко ще нараснат
Европейската комисия очаква лек ръст на стойността на селскостопанската продукция в ЕС. Входящите разходи, особено енергията и торовете, ще бъдат по-високи, отколкото през последните години, въпреки че използването на възобновяеми енергийни източници и прецизното използване на торове се увеличават.
Очаква се общият доход на фермите да остане сравним с годините от 2010 до 2012 г., но ще бъде най-висок тази година поради високите цени. Въз основа на последното проучване за състава на стопанствата през 2020 г. в ЕС е имало 9,1 милиона, което е една четвърт по-малко от 2010 г. През това време броят на големите ферми с повече от сто хектара земя се е увеличил с 14% и те обработват половината земеделска земя в ползване. Около 80% от фермите в ЕС са специализирани, като една трета отглеждат земеделски култури, а 40% по-малко са животновъдните.
Благоприятни последици за околната среда
Европейската комисия проучи сценарии за по-ниска гъстота на добитък на хектар използвана земеделска земя. Разгледани са няколко сценария с броя глави едър добитък на хектар през 2030 г. Оценени са ползите за околната среда и икономическото въздействие на по-ниската гъстота на добитъка. Това би допринесло за значително намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС. По-ниската гъстота на добитъка в някои райони на ЕС може да доведе до 11 процента по-ниски средни емисии на амоняк от селското стопанство и до 12 процента по-ниско средно нитратно замърсяване на хектар.
Сценариите за икономическо въздействие обаче показват увеличение на цените на животинските продукти поради по-ниско предлагане. Най-много се очаква да поскъпнат свинското и говеждото месо и яйцата. Обратното прогнозират при фуражното зърно – последното трябва да поевтинее заради по-слабото търсене на храна за животни. Производството на месо и яйца в ЕС ще бъде намалено, което се отнася и за млечните продукти.
