По баркода ще ги познаете

Васил Русев
Васил Русев
6 Минути
Универсалният носител на информация в световното производство и търговия „издава“ много тайни, скрити от етикета

Баркод или щрих код е система за кодиране на стокови единици или обекти в промишлеността, търговията, медицината и много други области, която предоставя информация за производителя и артикула или други данни. Баркодът служи за идентификация на даден обект и спомага за проследяване на стокооборота и търсенето на стоките, както и следи за изправността на фирмите като данъкоплатци. Баркод е също и машинно разбираемата маркировка върху опаковката на стокова единица.

Най-често срещани са баркодовете, състоящи се от цифри и различни по широчина вертикални успоредни линии, които визуално наподобяват решетка. Те се разчитат от оптични сканиращи устройства, наречени баркод четци, снабдени със съответния софтуер.

Създаването
Първите баркодове са създадени в САЩ и патентовани през 1949 г. За пръв път баркод се използва за сканиране на каса през 1974 г. в супермаркет в щата Охайо, САЩ (маркираният продукт е пакетче дъвки). Американската баркод система е известна под името „Универсален продуктов код“ (UPC, Universal Product Code). За координиране на усилията по внедряване и стандартизиране на баркодовете в САЩ е създаден Единен съвет по кодиране (UCC, Uniform Code Council), преименуван впоследствие на GS1 US.


През 1977 г. сходна баркод система е въведена и в Европа, като по инициатива на търговци и производители е учредена неправителствената асоциация „Европейско номериране на артикулите“. През 1991 г. се подписва договор за пълна международна и техническа съвместимост между двете системи за кодиране. Така се създава GS1 – глобална организация, чиято мисия е създаване и внедряване на стандарти и решения за работещи и прозрачни вериги за доставки в глобален мащаб и между промишлените сектори. Щаб квартирите на GS1 са в Брюксел и Принстън, Ню Джърси. Към 2013 организацията има присъствие в над 100 страни и над един милион членове. България е член на GS1 от края на 1991 г. Официален представител на България в GS1 е Българска търговско-промишлена палата (БТПП). Дейностите по въвеждане, развитие и контрола по приложението на стандартите GS1 на национално ниво се изпълняват от GS1 България (преди ЕАН България) – вече със статут на Съвет към БТПП. В GS1 България членуват над 3800 организации, като основната част от тях са производители на потребителски стоки.

Разпространението
Най-разпространен е американският универсален стоков код UPS и европейската система за кодиране EAN. Случвало ви се е да искате да разберете в коя държава е произведена дадена стока? Вероятно да. Произходът на стоката е една от най-важните предпоставки за нейното качество. Как да разберем обаче, ако на стоката не е написано или пише нещо от типа на Made in EU?
Дори на стоката да не е точно упоменато в коя държава е произведена, на опаковката й задължително трябва да има поставен бар (щрих) код. Първите две или три цифри на кода показват именно държавата в която е произведено изделието. На повечето стоки, особено на тези за дълготрайна употреба (бяла техника, черна техника и т.н.) има по няколко бар кода, тъй като съществуват няколко различни системи на кодировка.


Възможен е също и вариант, когато за код на страната-производител се предвиждат три знака, а за код на предприятието производител – четири. Стоки с големи размери, могат да имат къс код, състоящ се от 8 цифри – EAN-8
Нерядко върху стоката може да се види надпис: Произведено в Германия, а кодът, нанесен на етикета, не съответства на страната. Причините за това могат да бъдат няколко. Първата: фирмата е била регистрирана и е получила код не в своята страна, а в тази, където се изнася основната част от продукцията й. Втората – стоката може да е произведена в дъщерно предприятие. Третата – стоката е произведена по лиценз от друга страна. И накрая, четвърта причина може да бъде това, че учредители на предприятието са няколко фирми от различни страни.

„Бърза реакция“ с QR кодовете
Съществуват и по-съвременни баркодове под формата на концентрични окръжности или точкови матрици с квадратна форма, наричани матрични, 2D баркодове или QR кодове (на английски: Quick Response – „бърза реакция“), които са направени така, че лесно да може да бъдат сканирани от всякакви устройства, най-вече със смартфони и таблети. Квадратните 2D баркодове са изобретени през 1994 г. от една от дъщерните компании на японския автомобилен производител “Тойота”. Състоят се от черни модули на бял фон, подредени в квадратен шаблон. Те са доста популярни в Япония и в други страни от Далечния изток, където множество компании вкарват в продуктите си информация за нови марки, събития или промоции.
Популярните модели смартфони съдържат приложения-четци за тези кодове. Често фирми ги използват като лесен начин да отведат потребителите си на определен Интернет адрес.

ЕТИКЕТИ:
Avatar photo
Автор: Васил Русев
Васил е журналист в уебсайт и списание „Агрозона“ от август 2018 година. Роден е през 1983 година в Пловдив. Възпитаник е на Националната професионална гимназия по горско стопанство "Христо Ботев" в град Велинград и на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като журналист от повече от 10 г., а опитът му е съсредоточен в длъжностите - репортер, редактор и водещ. Личните му интереси са свързани с историята, политиката, природните процеси и спорта.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА