Тази година фермерският пазар в Добрич ще навърши две години, в които работата нито за момент не е прекъсвала. Амбициите на организаторите са големи, въпреки че възможностите за развитие понякога срещат редица пречки. И въпреки това през цялото време броят на фермерите, предлагащи продуктите си не спада под 20, а до момента за целия период са минали над 60 производители. Това споделя пред „Агрозона“ Пепа Рашева, организатор на фермерския пазар. Все пак тя допълва, че поддържането на един подобен пазар е трудоемка работа.
„Има доста особености в организацията, а най-важното нещо е мястото, на което се намира той. Ние сме избрали тематична за нашия град локация – Стария град.“ Тематично обаче не означава толкова перспективно, тъй като потокът от хора е по-малък. Това от своя страна създава затруднения в поддържането на интереса към пазара. „Има и още един проблем –липсата на връзка с национални медии, разчитаме изцяло на реклама в социалните и местните медии, не обаче всички хора ги следят постоянно. Въпреки тези трудности обаче, като цяло фермерският пазар намира много добро място за подпомагане на малкия производител, който не може да намери връзка, за да реализира стоката си във веригите магазини.
Пазарчето има своите редовни клиенти
Казват, че в бизнеса е важно да задържиш постоянните клиенти. А пазарът в Добрич вече си е създал определен кръг хора, които го посещават всяка седмица. Достатъчно ли е обаче това? Според Пепа Рашева не, тъй като е необходим по-голям поток, за да може да се осмисли целия труд. „Поддържаме едно средно, стабилно ниво, но ни се иска да има по-голямо развитие. Това смятаме, че ще постигнем само чрез локация, през която има навалица от новопреминаващи хора.“
Пепа изтъква и тенденциите от последните 10 години, според които хората са започнали да се интересуват от здравословно хранене, зелената вълна заля света и все повече се обръща внимание на качеството на храната. „Затова и се търсят продуктите на фермерския пазар, тъй като ние им гарантираме, че това първо са храни, произведени без консерванти, без химикали, пълната верига от началото до края. Дори когато става въпрос за месни или млечни продукти, самите животни се хранят с чиста храна. Фермерите си произвеждат сами продукцията за животните, от които след това добиват мляко и правят сирене, кашкавал и други.“
Пазар с модерен подход
А какъв е профилът на производителя? Малки земеделци, работещи само с чиста храна, без консерванти и химикали, които лично предлагат своята продукция. Има интерес за всякакъв вид храна, но на пазара в Добрич единствено няма голямо разнообразие от месни продукти. „Може би те не липсват и се търсят повече. Като цяло обаче нямаме храна, която се търси повече от друга.“
Интересно е, че тук се вмъкват и нотки от съвременния начин на маркетиране – в страницата в една от социалните мрежи фермерите имат специална секция с видеоклипове. Там заснемат видеа как се работи по фермите и гражданите могат да влязат и да видят как всъщност дадена продукция стига до тяхната трапеза.
Откъде се намират производителите
Пред нас Пепа Рашева споделя, че друг основен проблем, с който се среща, е липсата на достатъчно малки производители в района на Добрич. Общо взето тяхната бройка е около 20-ина и дори не всички са от региона. „Не всеки от фермерите намира място на фермерския пазар, тъй като производителите са отдалечени от Добрич и икономически не им изнася да бъдат редовни участници. Имаме такива, които идват веднъж или два пъти в месеца, защото са от Шумен, Варна и т.н. Ако ние сме един по-голям и по-силнооборотен пазар, те биха си позволили да идват по-често, с което бихме задоволили по-добре потребностите на гражданите.“
Организацията зависи от продажбите
Ето и една интересна нотка в цялата организация. На фермерския пазар в Добрич няма фиксирани такси, за всичко се разчита на добрата воля на производителите, тъй като те са обвързани с това, което са реализирали през деня. Няма някакъв специален контрол, има така наречената солидарност – всеки си преценява колко да плати.
В повечето случаи половината плащат минимални суми, с които много трудно се поддържа пазара, това е един вид дейност, която трябва да се субсидира от държавата или с някакви лостове от общината да се подпомага, смята Пепа Рашева. Това е честен поминък, но не може сам по себе си да бъде добре издържащ се бизнес, не е много рентабилен. Тук трябва държавата по някакъв начин да се намесва и да подпомага организаторите. „Всичко, което ние закупуваме, е за общо ползване на производителите – то се чупи, руши се, трябва да се подменя, а таксите, които ние събираме, са съвсем символични и не можем да поддържаме по качествен начин.“
Въпреки всичко, организаторката е категорична, че фермерският пазар ще продължи да се осъществява и занапред. Трябва да има хора, които вярват в тази идея и са съгласни да работят и тогава тези начинания ще съществуват и ще стават все по-богати, допълва тя.
Това е начинът хората да се докоснат до истинската храна
Недялка Михова е един от редовни изложители на фермерския пазар в Добрич. Тя е собственик на медена къща Михови, чиито пчели събират чисти продукти, тъй като пчелините се намират в зона от НАТУРА 2000. Реализира продукцията си изключително и само на дребно.
Според нея фермерският пазар е най-добрият начин да се направи връзка с потребителя, защото тогава производителят знае какво предлага и какъв е вкусът на купувача. „По този начин скъсяваме веригата и за мен това е най-добре работещият модел. На пазарите присъстваме много отдавна, като началото сложихме на пчеларските изложения в София и Варна, които сме посещавали преди повече от 10 години. Разбрах, че това е начинът да покажем продукцията – такава, каквато природата я създава, и хората да се докоснат до истинската храна.
