Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово), наричан от народа Игнажден. Според поверието именно той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи Бога в сърцето си. В началото на II век, по времето на император Траян, Игнатий е осъден на смърт от императора заради своите верски убеждения. Той е закаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат “Мъченици”. Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
Народните обичаи гласят, че от Игнажден започват Коледните празници и Новата година.
Много важно е какъв човек ще прекрачи прага на къщата и ще дойде на гости – първият, който влезе, се нарича полазник. По него се гадае каква ще бъде годината – ако той е добър човек и стопанин – то народът вярва, че годината ще бъде здрава, плодородна и щастлива за семейството. Ако пък полазникът е момиче, ще се плодят женски животни през следващата година.
В някои краища стопаните избират своя полазник по-рано и го канят на гости. Когато гостът-полазник влезе в къщата, трябва да донесе със себе си трески и съчки от дръвника на двора. Една част от тях ги поставя в полозите на кокошките. Другите ги слага на купчинка пред огнището и сяда/застава над тях да ги „мъти”. Домакинята го посипва с орехи, пшеница, боб, сушени плодове. Това е символично ритуално действие, чиято цел е да се подсигури добър приплод на кокошките и на всички домашни птици. После гостът разравя огъня, за да хвърчат много искри, наричайки: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, теленца, агънца, яренца, прасенца, дечица, най-вече мед и масло и бяла пшеница в тая къща!”. Всички отговарят с: „Амин, дай Боже!”. После всички сядат на масата, като първо се кани първия гост-полазник и се гощават обилно.
Традиционно домакинята е приготвила пита, която всички на масата разчупват едновременно. На който се падне най-голямото парче – за него има много късмет през годината. Трапезата трябва да се приготви предишния ден, защото на Игнажден не трябва да се работи нищо. Освен това не трябва да се взема и дава нищо назаем, не трябва да се посреща този ден с големи дългове. Също не трябва да се изхвърля и боклука. Когато някой излезе от дома си, не бива да се връща с празни ръце – хубаво е на този ден да се купи нова дреха.
Според християнската традиция от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка. Дните в този период – до коледната нощ, се наричат „мъчници”. През тях младите и нераждали жени не трябва да работят, за да забременеят и да родят по-лесно своите деца. Всички традиционни обредни действия са свързани с надеждата за щастие, благополучие и предпазване не само на домашните птици, а и на цялото семейство и цялата Вселена – кокошката и яйцето символизират Космоса и неговото зараждане.
Имен ден имат: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
