Православната църква почита днес паметта на Свети Стефан – един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра. Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината
Според вярванията този празник “затваря кръга” на старата година. Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнско общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си. Св. Стефан е и първият християнски мъченик. Юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, тъй като били притеснени от нарастващия брой християни. Юдеите го оклеветили, че хули Бога и Мойсеевия закон и старейшините го осъдили на смърт. Извели го извън Йерусалим – в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. Мъченикът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: “Господи, не им зачитай този грях!” Тялото му е оставено на зверовете и птиците. Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
На този ден се приготвят месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо. Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Традицията повелява младите семейства да ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. На Стефанов ден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.