Освен, че нанасят вреда като се хранят с иглолистата на боровите дървета, гъсениците на боровата процесионка причиняват опасни алергии при хората и животните
Боровата процесионка е най-разпространеният горски вредител в Южна България, а от тази зима за пръв път Изпълнителната агенция по горите получава сигнали за разпространението на процесионката и в Северна България. Експертите по лесозащита и лесовъдите от горските структури извършват мониторинг и предписват мерки за борба за третиране срещу вредителя и през тази година. Повече за биологията на боровата процесионка и разпространението й по боровите гори разказаха д-р инж. Петя Матева, гл. експерт по лесозащита в Изпълнителна агенция по горите и инж. Пенчо Дерменджиев, директор на Лесозащитна станция – Пловдив.
„Боровата процесионка е опасно листогрижещо насекемо по боровете в страната. Установени са две фенологични форми на вредителя в България – континентална и средиземноморска. Традиционно нападенията от този вредител в страната са най-много на територията на Лесозащитна станция Пловдив, тъй като в нея попадат по-голяма част от боровите гори на Южна България – разположени в Родопите, Средна гора и южните склонове на Централна Стара Планина. За последните 15 години площта на нападнатите от борова процесионка гори на територията на ЛЗС Пловдив е средногодишно около 100 000 дка. През 90-те години те са били значително повече – над 200 000 дка годишно“, разказа директорът на ЛСЗ – Пловдив.
В страната преобладават слабите нападения от процесионка с повреди до 25%
„През 2022 г. нападения от този вредител са констатирани върху 67 100 дка гори, основно на територията на ЮЦДП Смолян и по-малко по западните граници на ЮЦДП Сливен. Преобладават слабите нападения с повреди до 25% са общо 53 300 дка или около 80% от всички нападнати площи в страната. Със средна степен на нападение между 26 и 60% са 11 700 дка, а със силно нападение над 60% е констатирано при 2000 дка гори у нас“, допълни още той.
„Откакто имаме борови гори, десетилетия назад, процесионката се разпространява по дърветата. До момента видът беше разпространен само в Южна България. За жалост поради затопляне на климата и други съпътстващи фактори, вероятно само по транспортните пътища, процесионката успя да се прехвърли и в Северна България. Процесиите от гъсениците и нишките по гъсениците са основните причинители на алергични реакции. Къделите няма как да паднат от дървото и не са опасни, ако не ровим в тях“, заяви д-р инж. Петя Матева, гл. експерт по лесозащита.
