Смазваща конкуренция на вноса и неравнопоставеност между родния и чуждестранния фермер
В края на месец март министър Мирослав Найденов издаде заповед за утвържадаване на продуктовите специфики на произвежданите и предлаганите на пазара в България домати, краставици, пипер, череши, праскови и кайсии, която цели подобряването на качеството им. Контролът беше възложен на областните инспектори по контрол на качеството към областните дирекции на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
Чрез вземане на средна проба от произволна партида се проверява качеството на продуктите. Средната проба се счита за представителна за цялата партида и се взема в присъствието на производителя или оторизиран от него представител.
Проверяват се външният вид на плодовете и зеленчуците, техният размер и еднородността на партидата, както и други качествени показатели, които трябва да отговарят на изискванията за съответния продукт, включени в одобрените продуктови спецификации.
При установяване на дефектни продукти се определя тяхното процентно отношение спрямо партидата в зависимост от броя или теглото им. При нужда се извършва втора проверка и резултатите от двете се осредняват.
Когато плодовете и зеленчуците отговарят на изискванията, инспекторите издават национален сертификат за качество на партидата.
Списъкът с продуктовите спецификации за отделните плодове и зеленчуци е дълъг, но ще дадем няколко примера:
- Най-големият напречен диаметър на кръглите домати не бива да е по-малък от 35 мм., а за продълговатите тази цифра е 30 мм. Касетките с домати не трябва да превишават 15 кг. Маркировката включва 7 компонента, като вид и сорт, място на производство, дата на бране и т.н.;
- Краставиците пък се делят на дългоплодни (20-25 см.), средноплодни (15-20 см.) и късоплодни (6-9 см.). Изискванията за теглото на касетките и маркировката съвпадат с тези за доматите, като оранжерийните краставици трябва да тежат от 250 до 500 гр.;
- Качеството на пипера, ябълките, черешите, прасковите и кайсиите също е точно регламентирано и трябва да отговарят на определени параметри за външен вид, зрялост, форма, размер, вкус, допустими повреди, опаковка и маркировка.
На фона на тези европейски изисквания и стриктни правила вносните плодове и зеленчуци увеличават дела си на родния пазар спрямо произведениете в България и подбиват нашето производство. Причините са комплексни. Така например вносните продукти са по-евтини, благодарение на по-високите субсидии, които получават фермерите в държавите, от които идват. В интервю за списание „Агрозона” Тодор Джиков, който е член на Управителния съвет на Националната асоциация на картофопроизводителите, казва, че в страни като Полша, Германия, Белгия, Франция и Гърция субсидиите са 4 пъти по-големи от тези в България. Иначе внос се осъществява също от Румъния и Испания, както и от страни като Турция и Македония. По думите му тамошните производители имат по-ниски разходи за гориво (нафта), торовете и препаратите са по-евтини, защото там има изградени големи химични предприятия, а водата за поливане е на преференциални цени. Става ясно, че производителите във Франция плащат символичната цена от 50 цента за хектар напоявана площ на година.
Той уточнява, че българските фермери плащат по около 22 лв. на декар за едно поливане, а минимумът за развитието на дадена култура е 4 поливания, което е огромен разход.
Друг сериозен проблем е, че земеделската продукция в развитите демокрации се облага с 7-9% ДДС, а в България с цели 20%. Това прави нашите плодове и зеленчуци неконкурентоспособни, като г-н Джиков посочва, че само за 2011 г. сме внесли 250 хил. т. от Турция, Гърция и Македония. Получава се така, че купуваме земеделски стоки от държави, които сме учили на зеленчукопроизводство. Това потвърждава и Венцислав Каймаканов, който е председател на Националната асоциация на картофопроизводителите. Според него едва 10% от картофите на пазара са родно производство.
От друга страна ниската покупателна способност на родния потребител също се отразява на пазара, като нашенецът залага на по-ниската цена на чуждата продукция за сметка на качеството. Поради тази причина родните производители са принудени да изнасят стоката си. Но така или иначе нашето производство не може напълно да задоволи вътрешния пазар, което отново налага внос.
Информация на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за 2011 г. показва съотношението между родното производство и вноса за някои стоки (виж приложената таблица в края на статията)
По информация на economynews.bg вносните домати са най-много през ноември-април, като през април и май разликата в цената достига 15-25% в полза на вносните. В началото на годината пък вносните краставици са с до 40% по-евтини от родните. Оказва се, че нашенските картофите са по-евтини от чуждестранните, но са с ниско качество заради недоброто им съхранение и измръзване.
Българските дребни и средни производители са притиснати и от прекупвачите, които се възползват от подбиването на цените от страна на чуждата продукция и изкупуват стоката им на нереално ниски цени. Освен това се съобщава за нерегламентиран внос и занижаване на цените.
За капак големите борси в Гърция, Турция и Македония предлагат разнообразна и евтина стока, както и бракувани плодове и зеленчуци, които някои наши съграждани се опитват да реализират на родния пазар.
В списъка на Световната организация на стоковите тържища са поместени стокови борси и тържища от 38 държави, като България не фигурира в това число, тъй като родните борси не отговарят на нужните изисквания.
Като цяло е нужно да се наложи по-сериозен контрол върху вноса и да се изравнят евросубсидиите за единица площ за българските производители с тези за стопаните от старите страни членки, което потвърждава и Венцислав Каймаканов. Надеждите са това да се случи не, както е предвидено, до 2016 г., а още през 2014 г.
Освен това според Тодор Джиков липсват големи химични предприятия за торове и препарати, а и няма адекватна политика относно поливното земеделие в България. В това отношение страната ни е изгубила 90 млн. евро за поливно земеделие, защото не е успяла да стартира от ПРСР.
Още подробности можете да прочетете в следващия брой на списание “Агрозона”.
