Материалът е публикуван в сп. “Агрозона”, бр.22
По него работиха Светлана Трифоновска и Георги Джендов
През 2016 г. се предвиждат по 155 лв. на декар памук, но вече няма производители на памук в България. Миналата година имаше 7 000 дка с памук. Отглеждаме ние и Текстилни влакна – Хасково около 2 000 дка. А през 70-те и 80-те години са били 1 000 000 дка. Това е традиционна култура за България. Бил е разпространен в Хасково, Бургас, Нова и Стара Загора. Една от причините за този срив вносът от Китай, ниска изкупна цена, липсата на заводи за първична преработка, освен този в Хасково. А за памука винаги е имало подпомагане, дори през 2010 до 2012 г. В същото време с ЕС имаме договорени 33 000 дка за отглеждане в България, като имаме право да получаваме по 155 лв. на дка от 2016 г. През 2014 г. помощите ще са 126 лв. на дка, през 2015 – 139 лв. Но ние нямаме памук.
Любов с пшеницата
Земеделските производители също са готови да произвеждат, но в районите, традиционни за памука, през последните години се отглежда основно слънчоглед. А памукът е много добър предшественик на житните култури. Затова производителите искат да го отглеждат – една година пшеница, една година памук. Той не изтощава толкова почвите, докато слънчогледът е с дълбока коренова система и извлича минералните вещества. Стъблата на памука остават на полето между стъблата на пшеницата и тя става по-устойчива от полягане.
За повече мляко и биодизел
Ние правим семепроизводство на памук – имаме селекция. Продаваме готовия памук на бали. Семената се използват за храна на животни и биодизел, дори наскоро чух, че гърците търсят памуково семе за биодизел. Те повишават маслеността в млякото на животните. Затова едната част остава за продажба, а по-голямата я продаваме за фураж, като има голямо търсене.
Има кой да преработва
Има кой да преработва памук в България, но предпочитат да внасят суровина. От друга страна работата е трудоемка. Могат да се избегнат ръчните окопавания чрез хербициди, но в България изходната цена на суровия памук не се е променила от 15-20 г. Тя стои на 70 ст. за кг. Всичко останало – препарати, торове и горива се повишават.
Спасение от сушата
В момента при нас са представители на турска фирма, с която имаме сключен лицензионен договор за два от нашите сортове. Сега ги изпитват и искат да ги включат в турската сортова листа. Много ги търсят и искат нашите сортове, защото са много ранозрели. Имат такъв вегетационен период, че много бързо освобождават площите. Жътвата на памука е септември – октомври. Нашите сортове имат 110 – 112 дена вегетационен период. Това позволява много рано да бъдат подготвени площите за житните култури. Имало е случаи според годината, когато в края на август вече е разпукан памукът. Памукът е много сухоустойчив и компенсира промяната на климата в нашите географски ширини.
При неполивни условия при нас добивът достига до 200-250 кг., а при поливни – до 500 кг. В Турция са достигнали 450-500 кг. на декар при изпитанията с нашите сортове, а те нямат почви. Само с вода. Ние все още имаме надежда и продължаваме да работим заедно с Текстилни заводи – Хасково.
Вода газим, жадни ходим
Памукът в света е основно ГМО – в Китай, в Индия, в САЩ. Но той няма същите качества. Дори не е доказано по какъв начин въздействат тези ГМО растения. Имаме условия, но финансовата страна е най-важна. Преди година идваха гърци и турци. Бяха готови да строят заводи, но питаха дали имаме достатъчно площи. Като разберат, че нямаме, се отказват, защото не е изгодно да построят нещо тук, а да няма с какво да го захранват. В същото време не се отглежда памук, защото няма кой да го преработва. Това е ужасен омагьосан кръг. В чужбина търсят наши сортове, за да отглеждат памук, а ние си раздаваме достиженията и разработките. През последните години имаме доста сортове памук, които по нищо не отстъпват на чуждите. Чирпан 539 е стандарт за България, но той вече е стар. Имаме много нови сортове, които са с по-добри качества. Всъщност ние работим в 2 направления: едното е свързано с продуктивността и раннозрялостта на памука, а другото се отнася до повишаването на качеството на влакното. И в двете имаме големи успехи. Имаме създадени много сортове, но те си остават в генофонда на памука и за чуждите компании. Гърците и турците ги купуват. Нашата наука работи за тях. Този процес е откакто започна демокрацията. Преди това всичко си беше систематизирано и си вървяха нещата.
Лекарството са субисидиите
Непрекъснато пишем писма и действаме. Ако даваха някаква субсидия, ако не бяха 70 ст., а се даваше като в другите държави (гърците получават б.а.), щеше да е друга ситуацията. В ЕС ги субсидират по култури. Памукът е култура, която ще се субсидира отделно от ЕС. Но през 2016 няма да има памук вече. Първо бяхме договорили 100 000 дка, после ги намалиха на 33 000 заради липсата на площи и интерес, но ние сега имаме 3 000. По-рано през годините само институтът сееше 4-5 000 дка с памук.
Залезът
Ставаме свидетели не само на залеза на памука, но и на българската земеделска наука. Преди 12 години станах директор на института. Имаше около 1 млн. лв. задължения. Беше пълна разруха. Започнахме от нулата, изправихме го на крака и в момента може би стоим най-стабилно финансово от цялата Селскостопанска академия. А искат да го обединият с Института по животновъдство в Стара Загора, защо стоите добре финансово.
Имаме 10 000 дка земя. Имаме производство. Държавната земя е 3 000 дка. Останалата е под аренда. Беше 16 000 дка. Стабилизирахме нещата, купихме машини, останаха кадърни хора да работят. Всичко се прави, както трябва. В Чирпан е битка за всяка педя земя.
Твърда пшеница
Отглеждаме твърда и хлебна пшеница, слънчоглед, рапица и памук. Експерименти и селекция правим с твърда пшеница – почти 95% от площите в България с твърда пшеница са от нас. Освен това имаме и животни – около 108 животни черно шарено говедо. Те са генофонд на породата. От тях получаваме мляко. Нашата ферма е първа категория. Млякото е много качествено и го продаваме на ОМК, като получаваме добра цена. Доброто от животните е, че идват свежи пари. На литър по 70 стотинки получаваме. Продаваме и малки теленца. Все още удържаме положението.
Институтът дава работа на много хора. 12 години не съм съкратила и един човек. Не ми се мисли какво ще правят тези хора, ако прекратим дейност.
