Голям празник е Великден. Някога бабите месели козунаци, полагали ги на дървените нощви, побелели от дебел пласт брашно, върху сплетеното тесто подреждали орехчета и бадеми. После цялата махала ухаела на прясно изпечен козунак, което замайвало главите на децата, пълнело въображението на възрастните.
Някога преди козунаците да станат така популярни на този свят празник, за Великден са се приготвяли обредни хлябове, които представлявали пити, украсени и сплетени и с отредени 5 места в тях за червените яйца. Боядисаните яйца се поставяли по едно в четирите края на питата и едно в средата й.
Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се месят козунаци. Нови дрехи На Великден се обличат нови дрехи. Тази традиция символизира възраждането на новия живот през пролетта и Възкресението Христово.
Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден.
Боренето с яйца е основен момент в българската великденска традиция. Всеки преживява символична борба за победа и ритуал за здраве през цялата година. Който излезе с най-здравото яйце, бореца, ще се радва на много щастие, сполуки и отлично здраве.
В Странджанския край семейната трапеза не се вдига цели три дни. Който дойде, се черпи. Трябва да има агне, да се отиде на гости при кумовете да ги поздравиш през цялата седмица след Великден, през Томина неделя.
