Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува пълен доклад за метеорологичните условия, повлияли развитието на зърнено-житните кулутри у нас. В него се посочва, че през есенните месеци на 2019 г. и през януари на 2020 г. пшеницата във всички области на България се е развивала при дефицит на влага, който е бил и основният лимитиращ фактор.
През декември валежите в по-голямата част от страната са под 50% от климатичните норми, а почвените влагозапаси в края на есента – необичайно ниски за сезона.
През януари измерените суми на валежите в цялата страна са по-ниски от климатичната норма за този месец, като средната стойност на дефицита на валежите за страната е 81% спрямо нормата. В Североизточна и Югоизточна България (тук попадат и областите с най-ниски средни добиви за 2020 г.) почвеното засушаване е по-силно с индекси от силно до повишено, за разлика от останалите райони на България, в които са отчетени индекси от умерено до нормално почвено засушаване. В допълнение към сериозното засушаване през януари в голяма част от районите са регистрирани и максимални температури над 15°С, поради
което оценката за състоянието на есенниците като цяло е незадоволителна. Наблюдаваните през януари 2020 г. повреди по
зимните житни култури, изразяващи се в пожълтяване на листната маса са вследствие на дефицита на влага и са необичайни за този период от годината.
През февруари и март валежите в областите с положителни отклонения от средните добиви (2015-2019 г.) са значително по-високи от месечната норма на валежите, чрез което се компенсира недостига на влага в почвата от предходните месеци.
През февруари и март в голям брой от областите с отрицателни отклонения от средните добиви валежите са около нормата и са
недостатъчни да компенсират по-големия недостиг на влага от предходните месеци. Така например отчетеното количество валежи от началото на м. Октомври, 2019 до края на м Март, 2020 в района на Генерал Тошево (област Добрич) е 144 mm, което е крайно недостатъчно.
За многогодишен период обхващащ 1953-2019 г., само седем години са с по-ниски стойности като последните две са 2000-2001 (134.10 mm) и 2006- 2007 (120,20 mm). През март картината в областите с най-големи отрицателни отклонения на добивите допълнително се усложнява, когато след период на затопляне с максимални температури над +20 оС през няколко последователни дни са отчетени минимални температури от -1 до -4,5 о С , а на някои места и до -6 – 8 о С.
През април валежите са под нормата и съответно индексите на почвено засушаване са по-високи във всички области с отрицателни
отклонения от добивите. В преобладаващия брой области с положително отклонение на добивите валежите през април са над нормата. В областите с най-високо положително отклонение на добивите (Пловдив, Пазарджик и Кърджали) валежите са превишавали с над 200 % средната норма за дългогоодишен период. До средата на първото десетдневие на април на много места в страната са регистрирани отрицателни минимнални температури. В края на второто и началото на третото десетдневие е отчетено съществено понижение на минималните температури. На места в югозападните и североизточните райони на страната са образувани слани.
През май независимо от факта, че валежите в почти всички области са около или малко над нормата, индексите на почвеното засушаване се запазват високи в почти всички области, с изключение на Пловдив и Пазарджик, където са умерени. През второто десетдневие агрометеорологичните условия се определят от сухо и необичайно топло за сезона време. На много места в страната са регистрирани максимални температури до и над 34°С. Това предизвика скъсяване на междуфазните периоди в развитието на зимните житни култури. В повечето области фазите изкласяване, цъфтеж, оплождане и наливане на зърното се осъществяват при дефицит на влага. На места в Източна България, вследствие продължителното пролетно засушаване, състоянието на
есенните посеви е влошено.
През месец юни валежите в областите с най-сериозно намаление на добивите (Добрич и Варна) са обилни и многократно превишават месечната норма с около 200 %. Те допълнително влошиха състоянието на посевите като доведоха до масово развитие на сапрофитни гъби и влошаване физичните качества на зърното.
В заключение, анализирането на агрометеорологичните данни в областите с най-голямо отрицателно отклонение на добивите от пшеница през 2020 г. показва, че те са получени в резултат на комбинация от следните фактори:
крайно недостатъчно валежи през есенно – зимния период и задълбочаваща се суша до навлизане на културите в стопанска
зрелост;
високи средни дневни и абсолютни максимални температури през зимните месеци;
възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене;
интензивни количества валежи във восъчна зрелост.
Картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от взаимодействия с технологични решения и сортов състав.
