Най-наболели са проблемите с кадастъра, както и арендоването на пасища на хора без животни, обяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев след първото заседание на Консултативния съвет по поземлените отношения
„Поземлените отношения са една много голяма тема, която касае абсолютно всички земеделски производители. Проблемите са много, някои са много трудно решими. Изискват се сериозни законодателни и нормативни промени“, каза след първото заседание но Консултативния съвет по поземлените отношения министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Това не е първият Консултативен съвет, предстои следващ, който ще е по мляко и млечни продукти, след това плодове и зеленчуци, а после ще има и за месо и месни продукти, пчелен мед, технически култури, лоза и вино, етеричномаслени култури. Министърът уточни, че се говори за продукти, за цялата агрохранителна верига, в която всеки бранш трябва да намери мястото си.
Министърът на земеделието и храните каза още, че ще се търси решение за проблемите с кадастъра и ще се цели въвеждането на един документ, като за тази цел ще се инициират промени в законите. Сред проблемите в поземлените отношения е и масовото отдаване от страна на общините под аренда на пасищата и ливадите в рамките на техните землища на хора, които нямат животни с цел получаване на субсидии, които след това биват отдавани под наем на животновъди, както и едногодишните договори. Вътев обеща търсене на решение и в това отношение в рамките на следващото заседание на Консултативния съвет по поземлените отношения, което ще бъде до месец и половина.
Според Веселина Ралчева от Българска асоциация Биопродукти темата за поземлените отношения е много важна за производителите, „тъй като не можем да развиваме сектора без земя и най-вече без устойчивост и дългосрочни перспективи за нейното ползване. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е един от най-често и многократно променяните закони и в този смисъл се получи една джунгла в отношенията, в която доста трудно земеделците могат да се справят, ориентират и най-вече да разчитат на едно дългосрочно ползване на земеделските земи, което за нашия бранш, биопроизводството, е изключително важно и необходимо, тъй като за биологично земеделие е необходима сертификация и дългосрочно ползване на земите“, допълни още тя. Тя акцентира върху ползването на земите от общинския и държавен поземлен фонд, т.нар. непотърсени земи по чл. 19, белите петна и т.н.
Според Юлия Куюмджийска, заместник- председател на Обединени български животновъди пък много важно е да се вземе решение за разпределението на пасищата, мерите и ливадите. „За нас, животновъдите, е изключително важно да бъдат направени възможно най-бързо промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и то по отношение на разпределението на пасищата, мери и ливади.“, каза още тя.
Стефан Асенов от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи пък коментира, че проблемите са с над 30-годишна история и обхващат възстановяването на земята в реални граници, липсата на уедряване, пренареждане, напояването, проблемите с кадастъра, кадастралните карти, регистър, отчуждавания, сервитути и се стигне до агроекологията.
„Вярвам, че с едно прагматично, програмирано ръководене и разумен конструктивен диалог ще решим поне част от сериозните проблеми, които стоят пред нас и стъпка по стъпка ще вървим към едно все по-устойчиво земеделие“, заяви представителят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Синан Вейсал.
Председателят на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров коментира, че държавният и общинският поземлен фонд трябва да бъдат инструменти за осъществяване на политики, като не може да се развиват биоземеделие или животновъдство с краткосрочно наемане на земи за по една година.
