Нова екзотична култура става все по-популярна сред родните земеделци. През последните три години в страната се отчита значителен ръст на реколтираните площи с нахут. Само за тази година се очаква те да достигнат 139,4 хил. дка.
Данните на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) показват, че през 2014 г. е имало едва 5 470 дка с нахут. През 2015 г. те вече нарастват до 24 660 дка (ръст от 350,8%), за да достигнат 47 220 дка през 2016 г. Само за миналата година площите са нараснали с 91,5% спрямо 2015 г., а спрямо 2014 г. – 763,3%. От 633 тона преди две години, през 2016 г. е отчетено производство от 6 065 тона.
Вписва се добре в сеитбооборота
За първи път е заложил нахут в стопанството си и Драгомир Димитров от сливенското село Гавраилово. Освен това той отглежда трайни насаждения на 1200 дка и житни култури около 5 хил. дка. Нахутът е екзотична култура в момента, предпочитана от много земеделци, сподели той пред „Агрозона“. Но не е непозната, в миналото тя се е гледала много у нас. „Тази година се заложиха много площи с нахут в цялата страна и това се дължи на пропадналите рапични полета. Това е една нова култура, която може да се впише добре в сеитбообръщенията, особено на Южна България“. В полското сеитбообращение нахутът се редува със зимните житни култури, но успешно може да се комбинира и с други. Добри предшественици за него са и окопните култури – царевица, картофи, памук. Той е отличен предшественик, защото освобождава рано площта за следващата култура.
„Очакваме да видим какви ще са добивите и цените за реализация. Смятаме, че ще имаме доходна реколта“, коментира Димитров. По думите му основните пазари, на които се реализира продукцията са Турция и Арабския пазар.
Алтернатива за печалба
България е силна производителка на зърно, но има нужда от нови култури, които да носят по-големи печалби, категоричен е Драгомир Димитров. „Другият вариант, който трябва да търсим е добавена стойност, създавайки повече преработвателни предприятия. В световен мащаб само 11 % от пресния плод и зеленчук се потребява за директна консумация. Останалите проценти стигат до човека в преработен вид – консерва, полуфабрикат. В България всички се стремим това, което произведем, да отиде директно на пазара. Нямаме предприятие и няма къде да си пласираме суровината“, допълва той.
Работната ръка отново е проблем
Драгомир Димитров е категоричен, че има перспектива в страната ни да се отглеждат подобни култури, които са по-скъпи от традиционните и могат да генерират добри печалби за фермерите. Според него обаче ако не се решат проблемите с намирането на работна ръка, то с годините ще останат градини и насаждения, които въобще няма да се прибират. „Това обезсърчава земеделците да инвестират и да експериментират. В България се инвестира основно в производства, които са тип суровинни и искат ръчен труд, а в същото време достъпът на работната ръка е ограничен“.
Социалната политика, която се води у нас е тотално сгрешена, смята Димитров. „Не може да имаш 270 хил. безработни, а в същия момент незаетите свободни места да са 170 хил. Това означава, че никой не си мърда пръста да принуди неработещите да работят. Когато отидеш до борсата и търсиш неквалифицирана работна ръка, не може да я наемеш, защото хората не желаят заплащане от 15-20 лв. при положение, че ги взимат от държавата за нищо. Сбъркан е социалният модел – той трябва да се промени така, че ако предложиш една две работи и човекът не ги приеме, то той не трябва да има право на социални помощи“.
