Млечните крави у нас през миналата година са намалели с 19,3 хил. спрямо 2016 г., сочат предварителни данни, цитирани от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
В анализа се посочва, че за периода 2015-2017 по програма за извънредна помощ на ЕС за адаптиране към измененията на цените на пазарите са изплатени: 13,3 млн. лв. през 2015 г., 22,8 мил. лв. през 2016 г. и 10,9 мил. лв. през 2017 г. Макар да е трудно да се определи влиянието на тези средства върху приходите на стопанствата, данните от преброяването на животновъдните стопанства през 2016 г. спрямо предходната година свидетелстват за ясно забавяне при намалението на малки стопанства. Фермите с до 9 млечни крави са били със 17 % по-малко при 30% намаление предходната година. При по-големите говедовъдни стопанства няма толкова ясно изразен ефект. Сходни са резултатите при овцевъдството – най-малките стопанства с до 9 овце забавят темпа на намаление от – 28% през 2015 г. на – 17%. Позитивен е ефектът при стопанствата с 20-49 животни, които през 2016 г. се увеличават с 1,4%.
През миналия декември бяха изплатени средства по схемите за обвързано подпомагане на млечни крави и овце под селекционен контрол. Бюджетът беше значително по-голям – от 22,9 мил. лв. на 36,7 мил. лв., по Схемата за подпомагане на млечни крави под селекционен контрол и от 12,8 мил. лв. на 22 мил. лв. по схемата за Овце майки и/или кози майки под селекционен контрол ДПЖСК. Така плащането за крава под селекционен контрол нарасна от 272 лева на 596,25 лева за първите 250 животни и по 477 лева за тези над тази граница. Плащането на овца отбеляза покачване от 46 на 80 лева на животно за първите 300 и на 64 лева за тези след 300-та. През 2017 г. обаче бяха намалени средствата за обвързана подкрепа по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави. Спадът беше от 46,7 мил. лв. на 22,77 мил. лв., като ставката съответно падна от 272 на 254 лв. на допустимо за подпомагане животно. Държавата, използвайки подкрепата, се опитва да стимулира стопаните да включат животните в програми под селекционен контрол. Според анализаторите от САРА обаче в страната има големи слабости от всякакво естество, което води по-скоро до ефекти върху преразпределението на субсидиите, но недостатъчно влияние върху селекционната дейност. А именно селекционната дейност цели да увеличи продуктивността на животните.
Анализите за ефектите от субсидиите в млечния сектор показват, че при сценарий без субсидии през 2016 г. бихме имали брутна селскостопанска продукция с 14% по-ниска от настоящата. Млечният сектор от своя страна осигурява около 10% от брутната продукция и получава около 13% от директните плащания.
