Нашата асоциация беше една от първите, която се ползваше от предприсъединителния фонд, каза за „Агрозона“ Светла Чамова от Асоциацията на месопреработвателите в България. „Г-н Венцислав Върбанов и екипа му направиха програмата и бяхме една от първите държави, която успя да защити тази програма в Брюксел.“, добави тя. САПАРД свърши прекрасна работа, коментира Чамова и добави, че може би единственият бизнес, който на първи януари 2007 г. е бил абсолютно готов, е месопреработвателният. Следващите два програмни периода за бранша били добри, но при първия повечето предприятия не са участвали активно за финансиране, тъй като вече били оборудвани с модерна техника и персоналът им бил обучен. През настоящия програмен период вече обаче се наложило фирмите да кандидатстват за финансиране за закупуване на машини, тъй като за предходните седем години оборудването се амортизирало или се стигнало до етап на разширение на бизнеса. По подмярката за преработка 4.2 обаче имаше проблем и повечето фирми не са получили подпомагане, тъй като с предимство са класирани нови предприятия и те, съответно, са получавали повече точки за проектите си. „А предприятията в бранша са около 440.“, каза Чамова. Така преоборудването остава приоритетно и за следващия програмен период – след 2020 г.
„Ние се надяваме наистина да се направи една политика за качеството и да се работи повече в тези направления, за да се произвеждат качествени продукти, трябва да има някакво финансиране. Много е скъпо оборудването за тези предприятия “, категорична е Чамова. По думите й компаниите не са в състояние сами да подменят оборудването си на фона на ниските цените на продукцията, които се изискват от търговците за стъпване на пазара, повишаване цените на горивата и необходимостта от повишаване на работните заплати.
Промените в климата променят рецептите
През следващите десетилетия заради климатичните промени ще се наложи промяна в начините на производство – ще се произвежда с по-малко сол и по-малко мазнини. Затова месопреработвателният бизнес ще има нужда от нови лаборатории, в които да може да се извършват бързи изследвания на продуктите. В допълнение ще се наложи и допълнително намаляване на малкото влагани вещества като нитрити, например, което от своя страна ще доведе до намаляване трайността на крайния продукт и промяна в цвета, обясни Чамова: „Независимо от това ние искаме да предлагаме наистина здравословна храна и това ще изисква обучение на потребителите.“ Те трябвало да свикнат, че естествения цвят на месото е по-сивкав, а не така силен. Много трябва да работим тепърва с потребителите, категорична е Чамова.
Браншът има нужда от подпомагане през следващите години, така че да може да предлага на пазара висококачествени продукти. Субсидиите трябва да са обвързани с качеството на продукцията, за да може накрая ние като потребители да сме доволни, коментира Светла Чамова.
Материалът е публикуван в юнския брой на списание “Агрозона”. Още мнения на бранша за ОСП след 2020 г. четете в списанието.
