Възможните рискове от проникване и мерки за контрол на Африканската чума по свинете (АФЧ) в България обсъдиха експерти и учени от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) и Селскостопанска академия (ССА). По време на конференцията бе обсъдено влошаването на епизоотичната обстановка на заболяването в близки до България страни. Участие взеха и научни специалисти по здравеопазване и репродукция на животните от МЗХ, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и Изпълнителната агенция по горите, Министерство на транспорта,информационните технологии и съобщенията. На срещата присъстваха и представители на Асоциацията на месопреработвателите в България, асоциациите по свиневъдство и членове на правителствени и неправителствени организации.
Един от начините за избягване на заразата е всяко свиневъдно предприятие да засили мерките за биосигурност. Домашните прасета не трябва да се изхранват с кухненски отпадъци. Симптомите на АЧС са сходни с тези на Класическата чума по свинете (КЧС) – кръвоизливи по кожата, най-често в областта на ушите, треска, повишаване на температурата и некоординирани движения на животните. За тази болест все още няма ваксина. Българското законодателство е хармонизирано с директивите на Европейския съюз и при възникване на болестта трябва да се унищожават всички заболели и контактни свине, както и да се ограничи придвижването на животни. Най-рискови райони в страната ни са Варна, Бургас и Добрич, където има летища и пристанища. Към момента в България няма случаи на зараза, но опасност от проникване съществува.
Проф. Бойко Ликов, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига посочи, че за девет години заболяването е обхванало територия от близо 2 млн. кв. км в Грузия, Армения, Русия, Молдова и други страни. „Проблемът произтича от това, че след като проникне болестта, става постоянна, затова превантивните мерки за недопускане на заболяването са изключително важни. По време на епизоотия стрелба по диви свине е неблагоприятна, защото те се разбягват и разнасят инфекцията“, обясни проф. Ликов. Той допълни, че се предвижда разпространение на информационни материали и организиране на срещи с ловци, където да бъдат представени превантивните мерки с цел предотвратяване на заболяването.
