Животновъдството е в колапс и аз ликвидирам стадата си, защото съм принуден да работя на загуба. Това съобщи за Агрозона Николай Димов, един от най-големите радетели за развитие на месодайно говедовъдство у нас. Високите цени на фуражите и ниските изкупни цени на продукцията са довели до крайното решение. Всеки ден фермера губи по 3-4 хиляди лева от наличната стока. „Такава ситуация, такова безхаберие от страна на държавата досега не е имало“, категоричен е той.
Димов вече е продал 700 майки, има още угоени телета, както и млечни, с които също ще се раздели. Елитните животни дори не остават в страната, а отиват в съседна Румъния. Продажбите в момента са направо на безценица, с получените средства Димов не може да върне и половината от направената инвестиция, стана ясно от думите му. Животните са чистокръвни – от четири породи Абърдийн Ангус, месодаен Симентал, Лимузин и Галуей, с ясни родословия, купувани са от Франция, Ирландия и Германия.
Не мога да дойда на себе си, казва стопанинът, който беше пример за младите говедовъди в цялата страна.
Засега Николай Димов ще продължи с растениевъдството, но и там намалява темповете. Ограниченията на декарите и другите очаквани рестрикции обаче го принуждават да внимава с разходите и в това направление. Вече се е отказал да работи две землища в региона, като едното е оставил миналата година и сега то пустее. Оказва се, че няма мераклии и за тази работа.
„Разбирам желанието да се ограничат големите земеделци, но такива работещи стопанства като нашето с 15 000-20 000 дка също са засегнати и не виждам смисъл да работим чак пък толкова много. С налаганите ограничения сме дискриминирани. Същото се случва и при животните – до 50 глави се отпускат 60 лева, за другите нагоре – 20 лева, което също е дискриминация. Това, което се прави е безумие“, казва още Николай Димов. Според него и пасищата са причина, „не е коректно разпределението на пасищата, фирмата с най-много животни – няма пасища, а ме пращат на 20-30 км да ползвам терени, а там където са моите животни, пасищата раздадени на други хора“.
Освен, че се разделя с животните, Димов остава зад гърба си и изградената през годините база, която няма аналог в страната. Синът му също няма възможност да продължи с животновъдния бизнес, освен това има сериозен дефицит на работна ръка. „При тези обеми, ние се убиваме от работа, за да работим на загуба. Каквото изкараме от растениевъдството го изяждат животните“, разказва още опитния животновъд.
Тъй като вече няма животни Николай Димов се оттегля и от председателското място в Браншовата камара по месодайно животновъдство, в чието създаване участва през миналата есен и имаше сериозни амбиции за развитие на месодайното животновъдство в България.
От него разбираме, че същата съдба имат стадата и в други части на страната, почти навсякъде се прави в момента редукция в месодайното животновъдство.
