За Коледа хората отдалече се приготвят в Средните Родопи. В едно родопско село Дряново, с къщи сякаш изсипани по стръмнината, коледните традиции са запазени, обичаите се припомнят на всеки празник от годишния календар, децата се учат какво е било някога и как са празнували техните баби, когато са били деца. За тях разказва Росица Чукалова, развеждайки ме из етнографската сбирка, която местните хора събрали със стари вещи от всяка дряновска къща.
В деня преди Коледа всяка къща в Дряново подготвя специфични ястия. Цял ден на огъня къкри вариво, което се състои от фасул, царевица, пшеница, за да наедрява стопанството. Вечерта на масата се сипва варивото, до него се нареждат характерните родопски ястия – клин, тикалници, марудници и други. До тях се подреждат всякакви сушени диви плодове, събирани в горите наоколо, нареждат се и орехите. Отделно се приготвя ошавът от сушени горски плодове. Върху всички тези ястия се поставя отворена ножица – да плаши вълците, а те да не нападат стадата. Около Дряново са все гори, високи възвишения на Родопа, често се случва да се срещнат вълци, дори мечки да слизат в селата. Добре, че днес стадата се пазят от електропастир, който държи далече Баба Меца от овцете и кравите, пък и от пчелина.
От огнището на Бъдни вечер пепелта не се изхвърля, а се разпръсква из нивите, за да е богата реколтата през идната година, „да не се пръска берекетя”, както казват тук. Когато на Коледа прииждат гостите, те се посрещат с думите: „Коледица възварица, кола дърва, кола брашна” – това е благословия, с която се пожелава къщата да е пълна и равна с всичко, необходимо за домакинството и за стопаните. Така в празнично веселие и богато отрупани трапези минават трите коледни дни. Хората си ходят на гости, пожелават си най-хубави неща за новата година.
А на първи януари в село Дряново се празнува „сурвак”. Рано, още по тъмно на децата се дава по една голяма торба и те тръгват да поздравят съседите. Може да са в групи или по едно. Те обхождат всички къщи, влизат във всеки двор. Изказват благословии, характерни за всеки дом, а доволните стопани им дават питки, сушени плодове, извара. По-богатите някога са давали и по една дървена лъжица брашно, което е било особено ценно в тези високи части на планината. Децата сурвакат със сурвачки, които сами са си направили от сурови дрянови пръчки. Украсяват ги с чушлета, сушени плодове, с парчета разноцветна вълна, с пуканки и с каквото друго имат под ръка у дома. Парички не са давали, нямало е такъв навик, но децата се радвали на всеки подарък, който получат и занесат у дома. А всеки стопанин е гледал да се отблагодари, за да влезе благословията за благополучие и в неговия дом.
Весело е било някога, сега децата, ако пристигнат от по-големите градове, където постоянно живеят, за коледните празници посетят баба и дядо на село, също разиграват тези обичаи. Учат се на това, което е било някога и помнят как са празнували, възпроизвеждайки ги, както е било някога от времето, когато баба и дядо са били деца.
Коледните приказки на баба
Идва Коледа и в мен нахлуват вълшебните аромати от празничната кухня. Отрано с мама сме станали да омесим питка, да сложим в нея късметите, да сварим боба, после ошафа, да свием сърмите. От печката излизат чудни аромати. От дума на дума си припомняме разказите на баба за нейните Коледи, от детските й години. Винаги ги е помнила с дълбок сняг, с множество аромати, с много пързалки върху леда на реката. Бедността след войната била толкова голяма, че едно съседче дълго гледало през прозореца спускащите се шейни, но понеже нямало дрехи, си седяло вкъщи. Един ден не издържало и излязло навън дори без гащи. Така, по голо дупе се спуснало по пързалката, и то няколко пъти, докато измръзне съвсем и го прибере майка му. Но било толкова весело, с толкова много и щастливи деца. Днес децата търсят пързалки високо в планините, тук в града са невъзможни.
А ние вървим по пътя и съхраняваме вяра, бит и култура. Вятърът ни брули от всички страни, спира порива ни насреща, но ние вървим напред. Откъде идваме ли? – Там се крие причината, поради която вървим към бъдещето. По Коледа поспираме, позамисляме, отмерваме случилото се, гледаме към следващите ни дни. Отъждествяваме се с всяко нещо от природата, което ни носи вяра, държеливост и памет. От пролет до есен сбираме билки в доброто старо гърне, в което билките разговарят и се наричат за здраве и добро за бъдното.
Народната мъдрост ни превежда с песен, с танц, в приказки, след гатанки, с пословици и поговорки, които народът ни усвоява от предишните поколения и предава на вечността. От чашката с двойнопрепечена ракийка отсипваме на земята, в памет на починалите ни близки, за мама и татко, заминали си от нашия свят.
Слагаме на трапезата жертвеника – по Коледа боговицата, кръгла и светла като Слънцето. Боговицата е слънцето на коледната ни трапеза. Около него нареждаме другите коледни ястия, традиционни, постни, чисти от следи на жертвите. Все още новородена е годината, затова й дават името на Младенеца – Млада Бога. Още в пелени и в обора, сред животните, дошъл е Богочовекът, Спасителят, който следва пътеката на човешкия живот, но дава божествения си пример.
В наша гатанка медът, дето слагам на трапезата на Бъдни вечер, се сравнява със слънцето. Баба ни питаше: – „Една капка мед по всичкия свет. Що е то?“. Народът расте от земята, слънце и вятър я опложда, от недрата си ражда своите чеда – синовете и дъщерите на народа ни. Майка е земята, чедото й е народът, бащата олицетворява държавата и властта. Е, понякога майката и народът са нещо постоянно, докато бащата..? Премъдри символи, родени от народната мъдрост.
