Заради непредсказуемото време все още не може да се прогнозира какво ще е качеството на зърното, каза министърът по време на откриване на жътвената кампания
Преди да е прибрано всичко в складовете, зърнопроизводителите не правят прогнози, но според предварителните анализи се очаква реколта около средната или малко над нея, което е 6 млн. тона и нагоре. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на откриването на жътвената кампания за 2023 г. и зажънването на ръжта по европейската инициатива “Хляб на мира” в русенското село Борисово. По думите на министъра най-добри добиви се очакват традиционно в Добруджа с над 700-800 кг от декар, както и в Дунавската равнина и Тракийската низина.
По отношение на опасенията, че заради дъждовете качеството на зърното няма да е много добро или добивите ще бъдат по-малки, Вътев призова да не се бърза с прогнозите. “Знаем, че имаме сериозни климатични промени, всяка година е различно, така че нека приберем реколтата, да я оценим и тогава ще видим какво е качеството”, заяви той.
Министърът припомни, че българската пшеница е с много високи пекарни качества, а България изнася за над 30 държави, като за миналата година износът се равнява на повече от 4 млн. тона. “Украинският внос блокира част от зърното и около 30 на сто повече е наличното зърно в складовете в сравнение с предходни години, но аз се прибирам от среща на министрите на земеделието на ЕС в Брюксел, където стана дума, че вече трябва да приемем украинската не само зърнено-житна продукция, а въобще земеделска продукция като даденост и да се адаптираме към нея”, сподели аграрният министър.
Що се отнася до забраната за внос от Украйна, Вътев посочи, че това е отворена тема, която още няма окончателен отговор. Той припомни, че засега тя е удължена до 15 септември и очакванията са да се удължи още, но гледайки реално, проблемът не е само със зърното, а и със слънчогледа, млякото, пчелния мед. По думите на министъра на земеделието и храните в България влиза доста нерафинирано олио, което задържа нашия слънчоглед в складовете.
Как ще се наблюдават площите на стопаните показват от ДФЗ
“Ако можех аз да определям цената, със сигурност щях да я направя най-благоприятна за българските производители, но за съжаление цените на зърното се определят от световните борси, така че със сигурност ни предстоят сериозни анализи, за да можем да се адаптираме към новите условия”, коментира Вътев изкупната цена от 0,38-0,40 лева за килограм зърно.
Дали това ще се отрази на цените на хляба, аграрният министър коментира, че пътят от полето до хляба е доста дълъг, има и доста други разходи, които трябва да бъдат отчетени, така че не е резонно по цената на зърното да се определя тази на хляба.
По отношение на износа на Украйна към трети страни, Вътев каза, че и в национален, и в международен план средата е доста динамична. “Ако имаме организация, което значи доста добра комуникация с нашите представителства в цял свят, бихме могли дори да спечелим от украинското зърно, а не да ни е проблем. И не само от него, а също от другите аграрни стоки на Украйна, които влизат в България, но ние сме неподготвени за тази ситуация. Затова в момента от министерството правим мрежа от контакти с всички наши търговски аташета по света. Проблемът е, че където до момента сме правили контакт, държавите вече са снабдени с евтино зърно от Русия”, посочи министърът на земеделието и храните.
