Канят родолюбиви българи да инвестират в парахода “Радецки”

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

Вече няколко месеца продължава инициативата за събиране на средства за закупуване на дървен чамов импрегниран материал, с който ще бъдат подменени пейките и парапетите на двете палуби, стълбите и обшивката на капитанската рубка на кораба – музей “Радецки”. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на културата.

За извършването на въпросния ремонт са необходими 5 или 6 кубика дървен чамов импрегниран материал /т.е. предварително обработен против влага и лакиран/, който трябва да е и нарязан и подготвен за монтаж, посочва Людмила Дамянова – завеждащ филиала на Националния исторически музей – Музея „Параход „Радецки“. Нека не забравяме, че през 2016 г. цяла България ще отбележи 140 години от величавия подвиг на Христо Ботев и неговата чета, ние ще организираме и ученически конкурс за рисунки с изложба на кораба, посветени на годишнината. Разбира се, тази кръгла годишнина ще е и повод хиляди родолюбци и ценители на историята да поискат да посетят тази наша национална светиня, която е на вечен пристан в гр. Козлодуй. Затова ще направим всичко необходимо до началото на месец април 2016 година цялостната подмяна на дървената част на кораба – музей “Радецки” да е приключила успешно, обещава Людмила Дамянова.

Част от средствата за предстоящия ремонт на историческия плавателен съд вече са осигурени от сдружение, което обединява привърженици на ФК ЦСКА в гр. Козлодуй – феновете събраха и предоставиха за подмяната на дървената част на кораба – музей “Радецки” сумата от 1 600 лева. Частни лица, които милеят за българщината и държат на съхраняването на националната ни идентичност, също обещаха да направят дарения, за да започне подмяната на дървените пейки, парапетите на палубите, стълбите и обшивката от дървени летви на капитанската кабина на кораба. Очаква се в родолюбивата инициатива да се включат и някои от най-големите частни фирми у нас, занимаващи се с дървообработване. В тази връзка от филиала на Националния исторически музей – Музея „Параход „Радецки“ изказват и специална благодарност на всички, които вече се включиха или ще подкрепят в близките дни благородната инициатива за набиране на средства за въпросния ремонт.

Всички родолюбиви българи, които решат да съдействат според възможностите си за извършването на неотложния ремонт, ще бъдат вписани в почетната Книга на дарителите на Национален музей „Параход Радецки”. И през 2016 г. параходът „Радецки” – национална светиня, свързана с подвига на четниците на Христо Ботев, загинали за свободата на България през 1876 г., ще продължава при подходящи метеорологични условия да прави и кратки обиколки в района на Козлодуйското пристанище – предимно по повод отбелязването на официални празници и годишнини от значими исторически събития. На борда на Музея „Параход „Радецки“ могат да се качват до 100 пасажери, като те имат възможността да разгледат и обновената музейна експозиция, в която могат да се видят редица ценни реликви като знамето на Ботевата чета, униформи на Ботеви четници, последните писма, писани от войводата Христо Ботев от борда на парахода и др.

Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. През 1966 година е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. Той е пуснат на вода през 1966 г. в памет на 90-годишнината от гибелта на Ботев. От 1982 г. корабът е със статут на национален музей. Историческият плавателен съд се намира на вечен пристан в гр. Козлодуй в специално изградено за него място. От 2004 г. Музеят „Параход „Радецки“ е филиал на Националния исторически музей. Музеят „Параход „Радецки“ е изцяло свързан с живота и делото на Христо Ботев, с трагичната му гибел, както и с неговата чета. С годините се е превърнал и в национална светиня.

„Радецки“ е и единственият пътуващ параход – музей на Балканския полуостров и в България.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА