Когато съдбата ти затваря вратата, влез през прозореца, гласи популярната сентенция. Така правят Лидия и Ивайло Заркови. Те напуснали София преди години, за да започнат свой бизнес в земеделието. Мислели, че то е доходоносно, но с времето се оказало, че не е така. Ентусиазирани в началото, харесали си района на Монтана и създали 100 дка ябълкова градина като вложили в нея всичкия си капитал, включително парите от продадения в столицата апартамент. 
Когато дърветата влезли в плододаване обаче, се оказало, че реализацията на плодовете е много трудна. Гръцките и македонските ябълки, които се продавали и тогава у нас, много сваляли цената. Семейството опитало да предлага продукцията си по болници и детски градини, но и там не сполучили. Така не можели да си покриват разходите по насаждението и продали градината. От последната реколта обаче били сложили оцет. С всеки месец той започнал да се продава все повече. Така съпрузите се обнадеждили и взели друга, значително по-малка ябълкова градина. Нея я стопанисват до ден днешен, а оцетът има все по-голямо търсене. Как им дошла идеята за оцет? „Когато проучвахме пазара, се оказа, че има сладка, сокове, всичко, което може да се направи от ябълка. Единствено нямаше натурален оцет, мътен, произведен наистина от ябълки.“, казва Лидия. Така тя и съпруга й се заемат да „атакуват“ празната пазарна ниша.
Началото, като всяко начало, било трудно. Отнело време да обяснят на клиентите си защо оцетът е мътен, какви са предимствата му. Постепенно обаче продуктът се наложил, хората започнали да търсят точно тяхното производство и дори да опитат друг продукт, отново се връщали при тях.
Сега цялата ябълкова реколта отива за оцет, а крайният продукт е биологичен. Оцетът се прави от студено пресован сок от ябълки: „Истинският оцет се прави от 100% ябълков сок“, казва Лидия Заркова и посочва, че технологията е разработена с помощта на проф. Карова, която по думите на Лидия е една от светилата на оцетопроизводството у нас.
„От всеки плод може да стане оцет“
Като постигнали успех с ябълковия оцет, предприемчивата двойка решила да опита пазара и с по-нетрадиционни видове като оцет от шипки, малина, бъз, арония, и дори годжи бери. Най-новият им продукт е ягодов оцет.
„От всеки плод може да стане оцет, но ние подбираме полезни и известни на хората плодове, както и такива, които трудно се запазват. “, казва Лидия Заркова. Суровината за тези оцети, купуват от производители, но и тя трябва да е биологична. „Всеки оцет си е направен от плода. Хората много се бъркат, че основата е ябълков оцет с аромат на нещо друго, но не, всеки оцет при нас е направен от дадения плод.“, обяснява Лидия Заркова. Тя посочва, че в оцета са съхранени полезните съставки на ябълката, същото се случва и с останалите плодове. Оцетът от годжи бери е получил признание за оригиналност на тазгодишната АГРА в Пловдивския панаир. „Спечелихме първа награда за иновативен продукт. Такъв продукт не е правен досега в света.“, щастлива е производителката. За да преодолеят сезонността на плодовете и да има производство през зимата от различните плодове правели вино, и в последствие от него правели оцет. В момента семейството работи по производство на плодови вина.
В Канада ползват БГ оцет
Оцетите на семейството намират реализация в Канада, Англия и Гърция, Лидия казва, че там купували продукта заради самия него, не толкова заради това, че е биологичен. У нас оцетите се предлагат на фермерски пазари, магазини за здравословно хранене, а напоследък и в аптеки.
Най-добрата техника на Балканите
Работим с най-добрата техника на Балканския полуостров за висококачествен оцет, казва Лидия и посочва, че до момента тя и съпруга й не са ползвали никакво външно финансиране, включително и от ЕС. През последните три години постепенно инвестицията е започнала да се възвръща. Относно нагласите на производителите за участие в настоящия прием по подмярка 4,2 Лидия казва, че са изключително ангажирани: „А за участието в такъв проект е свързано с много време, нерви, административни спънки, а и изискванията се променят постоянно…“
Медено начинание
Тъй като много хора консумирали ябълков оцет в комбинация с мед, за да засилят ползите от всеки от продуктите, Лидия и Ивайло започнали да се занимават и с пчеларство. Отглеждат пчели вече от 4 години и имат два пчелина, всеки по 50 кошера – единият в гората, другият – в полето. Лидия е щастлива, че тази година няма загуби на пчелни семейства. Знанията за отглеждане на медоносните насекоми придобили от техен съсед, опитен пчелар с 1000 кошера. „Ние всъщност от него се запалихме и той ни помогна с отглеждането. С годините ние все по-малко и все по-малко имахме нужда от неговата помощ и съответно все по-малко го притесняваме“, разказва дамата. Разбира се, имало и много четене. С пчеларството се занимавал основно съпругът й, а тя – с оцетопроизводството.
Като производители на мед Ивайло и Лидия са регистрирани по Наредба 26, произвеждат освен мед прашец и клеева тинктура. „Предлагаме продукти, които ние сами си отглеждаме и си правим, за да сме сигурни в това какво предлагаме и даваме на хората. Искам вечер да спя спокойно.“, казва Лидия.
Най-важните дейности и при пчелните семейства, и при производството на оцет си ги правят Лидия и съпруга й сами. От време на време наемат помощници, но и те се сблъскват с острия недостиг на желаещи да работят земеделска работа. „Мен по никакъв начин не ме плаши липсата на работна ръка, защото можем и правим всичко – от брането на ябълката до бутилирането на оцета – няма нещо, което на не можем да правим и нещо,което да ни уплаши.“, казва производителката.
Днес Лидия не съжалява, че са напуснали София, казва, че макар много хора да бягат от Северозападна България, на тях там им харесва, чувстват се добре, а и за децата е по-добре.
Анета Стефанова
