Ивайло Гълъбов: 1,2 млн. птици у нас са засегнати от огнища на високопатогенна инфлуенца

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
10 Минути
АКЦЕНТИ
За да постигнем напредък в борбата с ВПИП трябва да се обединят усилията на всички – Фермери, Браншовите организации, БАБХ, Министерство на земеделието, Общинска и Областна администрация, Кланици, Орнитолози и Ловни стопанства, коментира още Ивайло Гълъбов.Колко са засегнатите птици от последните огнища на инфлуенца в страната?Как ще се отразят тези огнища на птицевъдния сектор и на пазара от гледна точка на намалената популация на кокошки?Поради бързото установяване на болестта в различни точки на страната, временно бяха забранени фермерските пазари и търговията с фермерски храни. Как се отразява тази забрана на птицевъдите и има ли ефект по отношение забавяне разпространението на болестта?Съвместно с БАБХ дискутирате стратегия за започване на ваксинация на птиците против Инфлуенца. Какво представлява тази стратегия и кога най-рано българските птицевъди ще могат да приложат на практика тези ваксини? Каква е ефективността на ваксините и срокът им на действие?Каква е ситуацията в момента по отношение вноса на пилешко месо и яйца от други страни?През изминалата седмица ЕК одобри схема за държавна помощ за хуманно отношение към свинете до 2029 г. На какъв етап е процедурата по продължаване прилагането на мярката за хуманно отношение при птиците?

За да постигнем напредък в борбата с ВПИП трябва да се обединят усилията на всички – Фермери, Браншовите организации, БАБХ, Министерство на земеделието, Общинска и Областна администрация, Кланици, Орнитолози и Ловни стопанства, коментира още Ивайло Гълъбов.

Дългото лято и закъснелия прелет на птиците през тази есен доведоха до избухване на 7 огнища на високопатогенна инфлуенца. Какъв е броят за засегнатите ферми, как може да се постигне напредък в борбата с инфлуенцата по птиците и очакват ли се промени в цените на яйцата и месото с настъпването на зимата и наближавашите Коледни и Новогодишни празници – за отговор на тези и още въпроси потърсихме Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България.

Колко са засегнатите птици от последните огнища на инфлуенца в страната?

Епизоотичните проучвания, които направиха фермерите и БАБХ независимо едни от други, не дават категоричен отговор за начина на заразяване с ВПИП на домашните птици. Засегнати са  1 200 000 кокошки и едно родителско стадо с пекински патици в три области на страната.

Векторите за разпространение на заболявянето са отдавна известни, а именно: диви прелетни и синантропни птици, водоплаващи преболедували птици, тора от преболедували птици, домашните птици в задните дворове и в ловни стопанства, които се отглеждат свободно и не са под ветеринарен надзор, персонала на преболедувалите птици, СЖП категория 2 при клане на преболедували птици и контаминирани фуражни суровини, поясни Гълъбов.

За да постигнем напредък в борбата с ВПИП трябва да се обединят усилията на всички – Фермери, Браншовите организации, БАБХ, Министерство на земеделието, Общинска и Областна администрация, Кланици, Орнитолози и Ловни стопанства.

Как ще се отразят тези огнища на птицевъдния сектор и на пазара от гледна точка на намалената популация на кокошки?

България е част от най-големия и най-конкурентния пазар на яйца – този на ЕС, от който имаме незначителния 1,5% пазарен дял. Затова едва ли ситуацията в България ще повлияе сериозно на пазара. Едно е сигурно – ще се увеличи вноса на яйца и тогава парите на българските потребители ще отиват в бюджета на Украйна и Полша например, а не в българския. Като цяло европейската комисия не води адекватна политика по отношение на ВПИП. А в страната положението е извън контрол и съвем скоро фермерите ще загубят мотивация. В България имаме късмет с няколко местни и чужди инвеститори, които са гръбнака на българското птицевъдство. Големите инвеститори обаче търсят устойчиви модели и благоприятна среда за бизнес. Инвеститорите трудно се привличат и много лесно се губят, ако някой в администрацията и парламента се замисля за това.  При повишаване на цените българските правителства вземат решителни мерки –  ще поставят тавани на надценките, ще ни разследват за картел, ще сложат пределни цени, за да формират свободен конкурентен пазар.

Поради бързото установяване на болестта в различни точки на страната, временно бяха забранени фермерските пазари и търговията с фермерски храни. Как се отразява тази забрана на птицевъдите и има ли ефект по отношение забавяне разпространението на болестта?

Пазарите за живи животни и липсата на контрол на движението и търговията със живи животни са голям проблем от епизоотична гледна точка. Заедно с нерегистрираните ферми,те представляват  огромна опасност за животновъдството в страната. Въпроса с фермерските пазари е многопластов. На този етап тези пазари стимулират сивия сектор, а не малките земеделски стопанства. Именно там се реализират продукти от нерегистрираните ферми. В голямата си част търговците на тези пазари не са фермери. Администрацията е голям длъжник на фермерите именно по отношение на стимулирането на истинските фермерски пазари. Фермерите обаче също не работят за своите интереси като продават на дребни търговци от сивия сектор. Фермерите могат да се възползват от директните продажби, но трябва да бъдат безкомпромисни по отношение на качеството и брандирането на своите продукти. Трудно е да отчетем има ли влияние от временната забрана на пазарите върху разпространението на ВПИП. Със сигурност не влияе на индустриалното птицевъдство.

Съвместно с БАБХ дискутирате стратегия за започване на ваксинация на птиците против Инфлуенца. Какво представлява тази стратегия и кога най-рано българските птицевъди ще могат да приложат на практика тези ваксини? Каква е ефективността на ваксините и срокът им на действие?

Съюза на птицевъдите в България инициира широка обществена дискусия за ползите от ваксините и възможностите за тяхното използване. Вече има регистрирани ваксини, които могат да бъдат добър инструмент в борбата със заболяването. Към момента, според европейското законодателство, начинът за борба със ВПИП се състои в ерадикация на засегнатите ферми и мониторинг на 3 и 10 километровите зони около регистрираните огнища. Това обаче се оказва пагубно за птицевъдите. Засегнатите ферми понасят огромни финансови загуби, въпреки предвидените обезщетения, които струват скъпо на бюджета. Ваксините изглеждат далеч по-добра алтернатива. Франция и Нидерландия вече започнаха ваксиниране. Техните правителства предпочетоха да направят разход за ваксина, за да намалят бюджета за обезщетения.

За да започнем ваксинации в България е необходимо следното:

  • Да отпаднат всички търговски ограничения за ваксинираните ферми
  • Да редуцираме напълно фермите за водоплаващи при които се установяват антитела за ВПИП.
  • Да направим стратегия за прилагане на ваксини и план за последващ мониторинг.
  • Да направим пълен одит на всички регистрирани птицеферми за съответствие със чл.137 от ЗВД и Наредба №44.

Каква е ефективността ще разберем три години след като започнем да ваксинираме. Най вероятно използването на ваксини ще става с разрешение на БАБХ. Основната таргет група също ще са патиците мюлари. След анализ на риска ще се ваксинират и кокошки носачки. Следим внимателно резултатите, които ще отчете Франция. Техния опит ще бъде отлична отправна точка за нашата стратегия. Заедно с МЗм, БАБХ и ЦОРХВ търсим най-правилното решение в интерес на сектор птицевъдство.

Предвид настъпващата зима, предстоящите Коледни празници и на фона на разпространението на инфлуенца по птиците, какви са Вашите прогнози за пазара и цените на продуктите от птицевъдството в края на тази календарна година и началото на следващата?

Трудно може да се направи прогноза в предвид на това, че засегнатите ферми в Европа се увеличават постоянно. Цените на зърното, които са основен влияещ фактор за себестойността на птичите продукти, не дават основание за повишение на цените. Но съществува вероятност търсенето да стане по-голямо от предлагането и тогава ръстът на цените е неизбежен. Цените на природния газ и електроенергията също не могат да се прогнозират дългосрочно. Ние фермерите разчитаме на по-високи обороти, за да реализираме печалби. Високите цени не стимулират потреблението, а напротив. Последните 3 години сме изправени пред различни предизвикателства. Трябва да осъзнаем, че късите вериги на доставки нямат разумна алтернатива. България, със своя климат и отлично географско разположение, трябва да изнася готови хранителни продукти с най-високо качество и да развива туризъм и ресторантьорство.

Каква е ситуацията в момента по отношение вноса на пилешко месо и яйца от други страни?

Ако изключим вътрешнообщностните сделки в рамките на ЕС, внос на птиче месо и яйца има от Украйна. Политиката по допускане на трети страни до пазара на ЕС е некоректна. Европейската комисия остава сляпа за проблемите на съседните на Украйна страни, между които и България. Ние разбираме, че украинските птицевъдни компании са принудени от обстоятелствата да продават на всяка цена. Те произвеждат при други условия. Това лоялна конкуренция ли е? Може би този внос ще задържи ниски цените известно време, но ще нанесе тотални щети на българското птицевъдство, което сега има около 2 млрд. БВП, от които около 400 млн. постъпват в бюджета ежегодно.

През изминалата седмица ЕК одобри схема за държавна помощ за хуманно отношение към свинете до 2029 г. На какъв етап е процедурата по продължаване прилагането на мярката за хуманно отношение при птиците?

Наистина през миналата седмица ЕК нотифицира държавната помощ за хуманно отношение, която България предоставя като компенсация на фермерите. Механизма при свиневъдите и птицевъдите не се различава съществено, така че очакваме нотификацията за птицевъдния сектор до броени дни.  Хуманното отношение към животните е в центъра на общественото внимание. Трябва обаче да имаме ясно съзнание, че високите изисквания ще повишават цената и да не забравяме с каква цел развиваме животновъдството.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА