Над 50 неправителствени организации (сред които “Грийнпийс”, WWF България и Българска фондация “Биоразнообразие”) изпратиха писмо до министъра на околната среда и водите Нено Димов с настояване да бъдат предприети всички необходими мерки за забрана на въвеждането в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместния животински вид американска норка. Целта на искането е да бъде опазено биологичното разнообразие и свързаните с него екосистемни услуги, човешкото здраве, общественият интерес и икономиката.
Незаконни ферми
Основната причина за искането на неправителствените организации е, че видът американска норка е допуснат за отглеждане у нас във ферми за ценни кожи, без да е преминал процедура и да е получил разрешение за отглеждане като неместен вид, съгласно чл. 67 от Закона за биологичното разнообразие. Така за него не е направена програма и не са изследвани вредните въздействия върху природата, поради което от няколко години насам се наблюдават свободно живеещи екземпляри в природата и населените места в близост до фермите.
Въпреки пропуска в процедурите, от 2013 г. у нас има регистрирани три ферми за отглеждане на американски норки, най-голямата от които, край с. Маджерито до Стара Загора, към момента е с капацитет над 128 хиляди животни.
Бягство на животни от чужд, инвазивен вид
Въпреки максималния контрол от страна на компетентните органи, случайното освобождаване и бягството на норки от обектите е невъзможно да бъде предотвратено. Изследванията в другите европейски страни, където има ферми за норки, показват, че те бягат от фермите относително често, което води до създаването на дива популация, която се превръща в трайна част от местните екосистеми. От откриването на първата ферма у нас до момента са налице множество сигнали от граждани и доказателства за забелязани, уловени или убити норки в близките населените места. През миналата година в няколко телевизионни репортажа бе показан проблемът на местните хора с избягалите от фермите норки.
Американската норка е инвазивен, чужд вид с произход от Северна Америка. Видът е внесен в Европа още в началото на миналия век, за да се използва за производство на ценни кожи. Изпускането от фермите (случайно или умишлено) е довело до създаването на устойчиви популации в много европейски страни. Видът се адаптира лесно към различни типове местообитания от Централна Европа до Исландия, като в Дания населява дори градските райони, включително каналите на Копенхаген. Понастоящем се среща във всички европейски страни, където е имало или има ферми за ценни кожи.
Заплахата за биологично разнообразие е един от основните мотиви за забраната на фермите за американски норки в много европейски страни. Понастоящем такива забрани вече има в Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Чехия, Люксембург, Испания, Холандия, Сърбия, Словения, Македония, Норвегия, Хърватия. В Германия и Швейцария са увеличени изискванията за отглеждане на норки до степен, която практически изцяло възпрепятства съществуването на такива ферми.
Набези срещу селскостопански и домашни животни
Американската норка е изключително агресивен хищник с отрицателно въздействие върху местните видове птици, гризачи, земноводни и водни (риби и раци) организми. Рискът от създаване на дива популация на американската норка е и риск за препитанието, нормалния живот и здравето на местното население. Рязко са зачестили случаите на набези от норки в дворовете и личните стопанства на хората. Поради агресивността си и своя вроден инстинкт за свръх убиване, щом попадне в кокошарник или зайчарник, норката рядко оставя живо животно. Кокошки, пуйки, зайци, агнета, дори кончета са сред жертвите на норките около село Маджерито.
Подкрепа от научните институти
Искането до министър Димов е придружено от научните становища на най-компетентните експертни институти по биологично разнообразие и инвазивни видове в страната. Потвърждение за рисковете и негативното влияние от отглеждането на американска норка върху биологично разнообразие у нас изпратиха Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ – БАН), Националният природонаучен музей към БАН (НПМ – БАН), Мрежата за инвазивни чужди видове за Югоизточна Европа (ESENIAS), както и Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).
Основание за искането на организациите дава Законът за биологичното разнообразие, в който е посочено, че „министърът на околната среда и водите може със заповед, обнародвана в “Държавен вестник”, да забрани въвеждането в природата, вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински видове, ако случайното им освобождаване в дивата природа ще застраши съществуването на местни видове от дивата флора, фауна и микота.“
Кампания за забрана на фермите за ценни кожи
Искането на неправителствените организации е поредната стъпка в кампанията за забрана на фермите за ценни кожи у нас. През юни 2018 г. в Народното събрание беше внесена Национална гражданска инициатива за забрана на фермите за ценни кожи в България, подкрепена с подписите на над 51 хил. български граждани. През есента предложението беше разгледано от трите ресорни парламентарни комисии и получи първоначална подкрепа и от трите. Тогава бе публикувано и социологическо проучване, според което над 65% от българите подкрепят тази забрана.
