Черният бъз (Sambucus nigra) е познато растение в българските дворове. Той може да се намери в природата като саморасло растение, но се отглежда и като културен разклонен храст или дръвче. Цъфти през май-юни, а плодовете узряват през август. Те са черно-виолетови, сочни със сладникаво-кисел, слабо резлив вкус и със своеобразна миризма.
Прилага се като лекарство
Цветовете, листата, плодовете и кората на черния бъз имат универсално приложение. Цветовете действат потогонно, омекчаващо и отхрачващо. Използват се при хреми, ангини, кашлици. Чай или настойка от тях се препоръчва при възпаление на пикочните пътища, при импотенция, хемороиди, ревматизъм. Прилага се за инхалации, възпаление на горните дихателни пътища и др. Листата и плодовете имат диуретично и слабително действие. Отвара от листа се използва при кожни заболявания, ревматизъм и др., а при простуда може да се направи от листа и кора. Някой използват цветовете за добавка към тестото, за бадемов аромат. У нас се приготвя домашен сироп от тях. Цветовете на черния бъз прогонват и хлебарките от сградите. Край хамбарите, където расте бъз, мишките и плъховете избягват да ги обитават.
Обича влагата
Бъзът е и красиво декоративно растение в парковете и градините. Дървесината на черния бъз се полира много добре.
Размножава се чрез семена, отводи, резници, коренища и при коренови издънки в добре наторени почвени смеси. Обича слънчевите места, не е много капризен към почвата, но добре е да е по-богата. Влаголюбив е.
Често пъти ще го срещнете под множество наименавания – бойзел, бозил, боз, бъзак, дран бъз, дървен боз, свирчовина.
