Разнообразието на участниците гарантира успеваемостта на пазара. Такава е успешната формула, около която се обединяват коордиинаторите на кооператива „Хранкооп” Николай Генов и Ралица Касимова. В момента кооперацията, в която участват над 30 пълноправни производителя и повече от 40 потребителя, организира 4 седмични пазара на територията на страната и 1 месечен в столицата. Най-голям е интересът и от двете страни – производители и потребители, към „Римската стена“ в София, но среща с чистата храна се организира и на пазара „Иван Вазов“, както и в Банкя, и Добрич. Месечно пък над 100 производителя могат да изложат продукцията си в близост до храм-паметника „Александър Невски” на ул. „Оборище”. За да има достъп всеки, който желае, както и да има ред в кооперацията, от „Хранкооп“ въвеждат правила за участниците на тези срещи, тъй като разводняването на пазара е една от основните причини, поради които подобна инициатива може да се провали, категорична е Ралица Касимова. Всеки от членовете на кооперацията попълва месечен формуляр, където заявява желанието си за участие в мрежата от пазари на „Хранкооп“. След това координаторите правят план за събитията, на които всеки фермер в края на участието си на търговската площадка заплаща т.нар. солидарна такса, която е в размер на 10% от оборота за деня. Така кооперацията издържа провеждането на пазарите, като осигурява на участниците еднакви шатри, маси, както и хладилни съоръжения за излагането на млечните и месни произведения. В момента „Хранкооп“ разполага със 17 хладилни витрини, които се ползват от фермерите на всеки един от пазарите в мрежата на кооперацията. Таксата, която се заплаща, не е твърда, нито пък се определя от мястото, което е заел участникът, защото фермерите от различните категории не могат да получат еднакъв краен резултат. Производителите на плодове и зеленчуци трудно могат да се мерят със заработката на фермерите с млечни и месни стоки, категорични са от „Хранкооп“. „Плодовете и зеленчуците имат висок оборот, само когато имат сезон. С черешите, ягодите, който има такива, прави високи обороти само в определени моменти. Когато му свършат черешите, идва на пазара, но прави много ниски обороти. Когато има пък много продукти, ние му даваме допълнително място”, казва Николай Генов.
Търовският микс
За да могат участниците на пазара да направят добри обороти и клиентите да са доволни, от „Хранкооп“ са разработили формула, която все още ги държи успешни на пазара на занаятчийски храни. „Видяхме го от правилата на един американски пазар, в който изискването беше до 50% да е свежа продукцията. Така и ние въведохме т.нар. търговски микс – до 50% да са плодове и зеленчуци, до 10% да са млечни, до 10% пчелни, до 5% готовите храни и арт зоната. Ние ги разпределяме – ако имаме 20 участника, 2 или 3 може да са млечни, но поне 10 искаме да се плодове и зеленчуци, а 1-2 са с хляб. Този микс подсигурява на всички някаква гаранция, че няма да се появят и още, и още, защото производителите като виждат, че има пазар, кандидатстват, но ние не ги пускаме. Ако бяхме пуснали още участници, сега щяхме да имаме 10-11 млечни недоволни ферми и 3-4 от тях щяха да нямат достатъчно оборот и да се откажат или да кретат.”, допълва Николай Генов.
Единичните апетити са тези, които могат да разрушат крехкия баланс на цялата структура, категорични са от „Хранкооп“. Ралица Касимова споделя, че заедно с други организации на фермерски пазари решават, че ако техни членове започнат да ходят по форуми, които не са техни, подривайки собствената си дейност си, без да си дават сметка, те ще заемат мястото им с други кандидатстващи производители, защото иначе цялата дейност на кооперацията страда от единични апетити. „Налага се да започнеш да предпазват консистентността на цялото, автентичността му, защото много често има размиване, разводняване, когато всеки си гони интереса”, допълва още Касимова.
Проблемите на прохождането
Сред основните проблеми, с които се сблъскват организаторите на фермерски пазари, е нежеланието, липсата на готовност на производителите да са заедно. „При нас има хора, които са от години наред рамо до рамо и не си знаят имената. Това, което ние опитваме да направим, до някои стига, някои се опъват. Има случаи, в които единият фермер има плодове, а другият има мощностите да му ги преработи, за да не ги хвърли, и не могат да създадат контакт помежду си”, казва Ралица Касимова.
Самото организиране на пазара също е много трудно и изисква доста ресурси, които трябва да се осигуряват ежеседмично. Логистиката и подсигуряването на съоръженията на едно подобно събитие пък отнемат по ден-два товарене и разтоварване. Но от „Хранкооп“ не спират с ентусиазма си, защото държат на чистата храна. Ралица Касимова казва: „Ние постоянно говорим и разказваме за тези пазари, разбулваме митове, разсейваме опасения и притеснения, защото хората са уморени да бъдат лъгани и да си дават парите за некачествена продукция. Ние искаме да носим вкус, здраве, емоция. Един пазар не е просто да предоставиш по-добри условия, да наредиш маси, той не се получава по този начин. Той трябва да бъде регулиран, координиран, допълван с интересни продукти.”
Хитовете
Разнообразието от продукти и добрата формула на успеха помагат на „Хранкооп“ да устои на промените във времето. Има много интересни производители, които не спират да експериментират и да осигуряват богат асортимент от разнообразни продукти на пазарите. Над 22 артикула предлагат от „Верса натура”, които залагат на доброто качество на зеленчуцит от собствена градина. В същия сектор се представят и „Вантана”, допълвайки асортимента си с ароматни пресни билки. Уникални са и млечните продукти на „Халалица”, а „Златно руно” и „Овис” могат да ви впечатлят с невероятните си предложения с овче мляко, казва Ралица Касимова. На фермерския пазар, организиран от „Хранкооп“, ще срещнете и марката „Велико”. Тя е поставена на различни месни продукти, сред които и кренвиршите от истинско месо, които са хит сред децата. Сред първенците са и различни пчелари, които не спират до бурканчето с мед. Те предлагат на клиентите си и различни сладкиши, сладоледи и дори козметика с полезния продукт. Биофермите могат да спечелят почитатели с пресните си плодове с невероятен вкус чак до есента, а шафранът и гъбите тук са само за доказани кулинари.
И тъй като организацията на „Хранкооп“ е гъвкава и жива, тя се съобразява със ситуацията в големите градове през лятото и затова в рамките на месец фермерски пазари ще посрещат гости и в Свети Влас.
Контролът се затяга
През тази година от „Хранкооп“ ще засилят контрола върху производителите, които участват в кооперацията, категорични са координаторите. Предвижда се ежемесечен бюджет, който да бъде използван за пътувания по фермите, където се проверяват документи и се взимат проби за анализ на продукцията. Определен е и нарочен екип от специалисти, които да се заемат с отговорната задача. „Досега сме извършвали контрол веднъж годишно и по сигнали“, казва Николай Генов. Резултатите от мащабна проверка от Българската агенция по безопасност на храните след сигнали на потребители в края на миналата година обаче показва, че фермерските храни нямат отклонения в съдържанието си. Предвижда се в рамките на организацията да се провеждат и обучения с оглед на обмен на добри практики и опит между фермерите с цел храната, която се продава на пазарите, да е по-чиста и качествена.
По отношение на организирането на самите срещи от „Хранкооп“ пък предлагат на Столична община, която има специална наредба, да се включат в обхвата й и производителските пазари на събитиен принцип, както и да се формулират местата, където могат да се провеждат. „Фермерски пазари трябва да се провеждат не само на пазарни площадки, но и да може да се правят на улици, тротоари, площади, тоест да се разшири обхвата“, коментира Генов.
Има място за още пазари
„В София има място поне за още 6-7-8 пазара, тъй като кварталите изобщо не са обхванати. Дори в центъра има места, които са много по-добри от тези, на които общината ни разреши, защото това бяха най-лесните за нея места.”, споделя Николай Генов и допълва: „Например, „Витошка”, НДК, са неизползвани възможности, където общината вместо да стимулира и фермери, и граждани повече да познават и да пазаруват, тя е решила да няма такива неща там.” Според Ралица Касимова, големите квартали, като „Младост” и „Люлин” също трябва да бъдат разработени, но цялата организация трябва да е искрено създадена и органично движена. „Ние със същестуването на тези пазари година след година даваме надежда на тези хора, че могат да запазят наследство на поминък, площи, даваме храна за размисъл, за сортово разнообразие”, завършва Ралица Касимова.
Движени от собствен ентусиазъм и желание за по-чиста и здрава храна, хората от „Хранкооп“ чертаят планове организацията им да обхване все повече места в страната, където сериозните и отговорни производители да получат среща с потребителите, а всеки от нас да може да се наслади на вкуса и аромата на градинския домат, гален само от лъчите на слънцето.
