Крехкост, нежност, уязвимост – това е усещането за растенията, които отглеждаме с изключително внимание и грижа. В света на флората обаче има представители, оцеляващи като типични хищници в природата. Те не се хранят единствено със слънчева светлина и вещества от почвата, а с живи насекоми и са истинско предизвикателство за отглеждане в домашни условия.
Дарвин ги описва за първи път в трактат за Естествения подбор
През 1875 г. Чарлз Дарвин за първи път обръща по-специално внимание на хищните растения и дешифрира механизма им на действие. Описва своите наблюдения в трактат към теориите му за Естествения подбор. Изводите са, че хищните растения консумират насекоми, за да си набавят нужните им за живот хранителни вещества и в същото време черпят сили от почвата и околната среда.
Ученият стига до заключението, че докато някои хищни растения си служат с механизъм за поглъщане на насекоми (наподобяващ капан), други отделят лепкава течност, с която парализират плячката, а това е резултат на необходимостта на Естествения подбор от различни методи за намиране на храна.
Плячката е важна, но не ги прехранвайте
Грижите за хищни растения в домашни условия са свързани със спазване на определени специфики. За да виреят добре, е нужна влажна и кисела почва, бедна на азот, както и хранителни вещества и минерали.
Обикновено се използва смеска от 1 част перлит и 3 части сфагнум. Сфагнум е многогодишен блатен мъх без корен, като долната му част отмира и става на торф. Полезните му качества са хигроскопичност, въздухопроницаемост и антибактериални свойства. В почвената смеска трябва да има и мъх, необогатен торф или речен пясък (премит няколко пъти).
За разлика от обикновените стайни цветя, хищниците не трябва да се отглеждат в глинени саксии, тъй като глината задържа вредни за корените им соли. Задължително е пластмасовата саксия да има отвор за оттичане на водата, защото дори да обичат влага, пренасищеното може да е пагубно за хищниците.
Поливайте с преварена или дъждовна вода, която се налива в съда под саксията. Водата не трябва да застоява, затова се подменя на 2-3 дни. Сухият въздух е вреден, затова саксията се поставя в празен аквариум с полузатворен капак. Така се поддържа висока въздушна влажност. Другият начин е редовно пулверизиране с вода, когато саксията е на открито.
Задължителен фактор за доброто им развитие е наличието на светлина. Ако сте твърдо решени да превърнете хола в джунгла с хищник в цветната си колекция, знайте – една от най-често допусканите грешки е, че веднага след закупуване и пренасяне вкъщи, растението се захранва с плячка от насекоми, за да се види атракцията как то затваря капаните си.
Никога не правете това! Нека растението първо се климатизира и свикне с пространството наоколо. Не го хранете с насекоми, защото при затваряне на приспособленията за лов, то губи енергия и това може да е фатално за него в стайни условия. Най-добрият вариант е да имате необходимото търпение и да оставите само да улови плячката си, когато се нуждае от нея.
Звездите на род хищни растения виреят в България
От познатите в света 15 рода хищни растения с над 600 вида, в България са разпространени едва няколко от тях, защитени от Закона за биологичното разнообразие и вписани в Червената книга. Сред типичните представители са Венерина мухоловка, Непентес, Сарацения, Петлюга, Росянка, Мехурка.
Листата на Венерината мухоловка се състоят от две части със зъбци по краищата, които при затваряне наподобяват вълчи капан. Отвътре имат власинки и червени жлези, отделящи ензими и привличащи с цвета си насекомите. Когато насекомото подразни повече от една власинка, капанът се затваря с невероятна скорост и процесът на смилане започва. Венерината мухоловка държи жертвата си между 1 и 3 седмици, за да изсмуче максимално хранителните вещества, след което листото се разтваря и изхвърля твърдите останки. Този механизъм се случва само няколко пъти и листото умира.
Ако желаете да отглеждате това растение, препоръчително е да държите постоянно под саксията чинийка с вода и да поливате с дестилирана вода. Количеството храна влияе върху големината и цвета, но 2 – 3 мухи на месец са достатъчни. Ако листата започнат да почерняват и опадат, значи сте го прехранили. Никога не давайте месо на Венерината мухоловка!
Непентес може да похапва дори птици
Непентес е друг хищник, който носи името на тревата на забравата в древногръцката митология – Непенфа. Той е увивно растение с яркозелени листа, чиито краища се оформят като канички с капаче. Именно те са насекомоядните органи на хищното растение. С развитието му се пълнят с течност и едва когато достигнат зрялост, капачето се отварят в готовност за жертвите – мухи, комари, оси, пчели, дори плъхове и птици. Привлечени от цветовете, те се подхлъзват по ръба на каничката, капачето се затваря и течността ги разяжда.
Непентесът е подходящ за оранжерии и терариуми, но тъй като има увивен характер, най-добре се развива във висящи саксии. Подхранвайте с течна тор, пръскайте го редовно и при смяна на местополжението наливайте по малко вода в каничките на растението.
Закуска в каничката
Хищникът Сарацения е сравнително лесен за отглеждане. Храни се с насекоми, като ги примамва със сладникава течност, отделена по вътрешната страна на подобните на канички листа. Отвътре те са покрити с фини власинки, обърнати надолу, които възпрепятстват бягството на уловеното в капана насекомо. Веднъж попаднали в каничката, насекомите биват смлени от отделените кисели сокове и усвоени от растението.
Осигурете му светло място, но без директни слънчеви лъчи. Отделените капчици нектар в каничките действат като лупа при излагане на слънце и това е пагубно за цветето. В същото време ако естествената светлина не е поне 8 часа на ден, сараценията спира да образува канички и изпада в покой.
През активния период на растеж, дръжте саксията в около 2-3 см дъждовна или дестилирана вода. Не поливайте отгоре и не допускайте в каничките да попада и да се задържа вода!
Друг интресен представител на хищническите растения е Росянка. Нейните листенца са подредени като розетка върху тънко и безлистно стъбло и обикновено са обагрени в червено. Имат жлезисти власинки, които отделят слузеста течност. Тя блести като капки роса и с това привлича жертвите. Когато насекомото кацне отгоре, власинките се извиват и го обгръщат с течността, от която то залепва още по-здраво за растението. След това се отделят ензими за усвояване на хранителните вещества. Смилането трае няколко дни.
Росянката цъфти през лятото с бели, розови или жълти цветове, които се развиват в стъбла. Обича водата, затова саксията трябва постоянно да бъде върху подложка с вода, но през зимата почвата трябва да е само леко влажна. Цялата надземна част на това растение се използва в медицината и хомеопатията.
Със своите синьо-лилави цветове Петлюгата напомня много на теменужка. Именно цветовете й са примамка за насекомите към листата, разположени в кръг около стъблото. Те са покрити с множество власинки и жлези, които отделят лепкав секрет, за да парализират жертвата. Листото се увива около нея и смилателният процес трае едно денонощие, след което останките се изплюват.
Венерината мухоловка може да брои
Венерината мухоловка може да брои, доказва откритие на немски учени. То било направено в хода на наблюдение как растетието лови и изяжда жертвите си.
Изследователи от Вюрцбургския университет прикрепили към Венерината мухоловка електроди, за да изследват активността й при лов на жертви. Те осигурили и лесна плячка – щурци, пускани през определен интервал от време от стъклена банка и наблюдавала как растението реагира на тях. Така установили, че Венерината мухоловка фиксира колко пъти жертвата се докосва до повърхността й посредством чувствителните си власинки. Умното растение изчаква средно две докосвания в продължение на 20 секунди и тогава „щраква капана”, открили биолозите.
Вегетарианството на мода и при хищниците
През последните години насекомоядните растения намаляват улова си, защото могат да набавят хранителни вещества от другаде, съобщава BBC.
Учени, изследващи месоядната Росянка, растяща край блатата в Швеция, установили, че увеличеното съдържание на азот в почвата намалява броя на насекомите, които е уловила.
„Ако могат да си набавят достатъчно азот чрез корените си, те не ядат толкова”, обяснява ръководителят на изследването д-р Джонатан Милет от университета Лоубъроу във Великобритания.
Учените открили, че растенията, живеещи в по-малко замърсени райони, получават 57% от необходимия азот от плячката си. В по-замърсените райони тази цифра спада между 20% и 30%.
Алтернативният източник на храна обаче не е полезен за растенията и може да доведе до неприятни последици за тях в дългосрочен план.
„Това е все е едно да добавите повече тор. За отделните растения сякаш е добре. Те стават по-големи и ще се справят по-добре, но проблемът е, че трябва да вложат ресурси в това да са месоядни”, казва д-р Милет.
Месоядните растения нямат добре развита коренна система, но имат нужда от енергия, за да захранват сложните си капани. Многото растения, които ще се настанят в богатата на азот почва, ще са сериозна заплаха за тях в борбата за ресурси, обясняват още учените.
