Минимум 1/2 до 1 дка площ е необходима, за да има рентабилност при производството на шафранов минзухар. При това значение има големината и качеството на луковиците. През първата година рентабилността е не повече от 50%, а в следващите години тя се увеличава. Важно е също какъв сорт луковици се ползват и какви грижи се полагат за тяхното отглеждане.
В момента най-разпространен е сортът наричан условно „Япония“, който се внася от Холандия и е един от четирите, разрешени за индустриално отглеждане в ЕС. Всъщност луковиците се внасят от Иран, след което в Холандия се окачествяват, преминават период на карантина преди да бъдат дистрибутирани към производителите. Това разказа за „Агрозона“ Хасан Тахиров, председател на Българска национална асоциация на производителите на шафран и биологични продукти от него.
На пазара за луковици шафранов минзухар се появиха много фалшиви търговци, предупреди Хасан Тахиров. Хората мислят, че колкото по-големи са луковиците, толкова по-добър добив ще имат, но не е така, според експерта. За да има добра рентабилност, необходимо е луковиците да бъдат биологични и да са на 3 годишна възраст.
Площите засети с шафранов минзухар в страната са хиляди. Най-големият производител и член на асоциацията е засял 80 дка в Кърджали и Силистра. В Плевенския регион, Русе и Дулово също има членове на асоциацията със значителни площи.
В момента членове на асоциацията преговарят с големи търговски вериги в страната за продажба на шафранов минзухар като подправка. „Това ще стане тази или следващата година.“, съобщи Хасан Тахиров и допълни, че има интерес към производство на шафранова ракия. По думите му в миналото подправката е била толкова скъпа, че е станала повод за едномесечна война между Швейцария и Германия. Шафранът се използва в медицината, кулинарията и за натурален оцветител. Като подправка това е най-скъпата подправка в света, а изцяло ръчният труд, който се изисква в отглеждането и добива на шафрановия минзухар, допълнително повишава цената на подправката. Шафранът има горчиво сладък вкус и мирис на сено и мед.
Пътят за отглеждането на шафран в България е проправен, каза Хасан Тахиров и допълни, че е време да има развитие на научно ниво. Ето защо от асоциацията търсят партньорството на акад. Атанас Атанасов от „Агробиоинститут“, както и на учени от Института по почвознание „Н. Пушкаров“ и Агенцията по семеизпитване и контрол.
Инвестициите в производството и преработката на шафран са големи, но Програма за развитие на селски райони дава възможност за подпомагане. Такива са подмерките: 4. 1 ”Инвестиции в земеделски стопанства”; 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ТПП за развитието на малки стопанства; 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ и 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“.
