През септември 2020 г. CPI- индексът на цените на храните на ФАО – Организацията по прехрана и земеделие на ООН е с 2,1% по-висок от август и 5% по-висок от съответния месец на миналата година. През септември стойността на CPI продължи да нараства за четвърти пореден месец и достигна най-високото си ниво от февруари 2020 г., уточняват от световната организация. Причината за този растеж е повишаването на цените на растителните масла и зърнените култури. Цените на млечните продукти остават практически непроменени, докато цените на захарта и месото намаляват в сравнение с август.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО през септември възлиза на 104,0 пункта, което е с 5,0 пункта (5,1 процента) по-високо от показателя за август и с 12,5 пункта (13,6 процента) по-високо от показателя за съответния период на миналата година. През септември този показател нараства за трети пореден месец. Цените на пшеницата рязко се повишиха на фона на силната търговия при опасенията от възможен спад в производството на южното полукълбо и сухите метеорологични условия, засягащи посевите на зимната пшеница в много европейски страни. Международните цени на царевицата също се увеличиха значително поради влошаващите се добиви, предимно в ЕС, и очакваното значително намаляване на предлагането в Съединените американски щати в резултат на ревизиите надолу на запасите от царевица от предишния сезон.
Средна стойност на индекса на цените на растителните масла на ФАО през септември е 104,6 пункта, което е с 5,9 пункта (или 6,0 процента) по-високо от август и е най-високият показател за последните осем месеца. Този ръст се дължи предимно на увеличаване на котировките за палмови, слънчогледови и соеви масла. За четвърти пореден месец има значителен ръст на международните цени на палмово масло, което се дължи на увеличеното глобално търсене, както и по-ниски от очакваните нива на запаси в Малайзия и несигурността относно темповете на производство в Югоизточна Азия през следващите месеци. В допълнение, международните цени на слънчогледовото масло се повишиха рязко през септември, което беше основно причинено от влошаване на перспективите за реколта в Черноморския регион.
Индексът на млечните цени на ФАО през миналия месец практически не се е променил и възлиза на 102,2 пункта, което е с 2,5 пункта (2,5 процента) по-високо в сравнение с нивото от съответния период на предходната година. Умереното увеличение на цените на маслото, сиренето и обезмасленото мляко на прах се компенсира от спада в цените на пълномасленото мляко на прах, в резултат на което стойността на индекса остана непроменена през септември. Цените на маслото се повишиха при силно търсене за кратки срокове на доставка и намалени обеми на преработка в Европа, а цените на сиренето леко се повишиха при по-високо търсене на внос заедно с нарастващото вътрешно търсене в Европа. Обезмасленото мляко на прах също поскъпна в резултат на намаленото предлагане в Европа на фона на сезонен спад в производството на мляко. За разлика от това, цените на пълномасленото мляко на прах намаляват, тъй като търсенето на внос отслабва, особено от Близкия изток, а пикът на сезонното производство в Океания наближава.
Средна стойност на индекса на цените на месото от ФАО през септември е 91,6 пункта, което е малко по-ниско (с 0,9 процента) нивото от август, а общата тенденция на спад се наблюдава от януари тази година. В сравнение със същия период на миналата година стойността на индекса е намаляла с 9,5 пункта (9,4 процента). Цените на свинското месо паднаха през септември, отчасти поради решението на Китай да забрани вноса от Германия в отговор на африканската чума по свинете (АЧС) при дивите свине, докато цените на овчето месо спаднаха на фона на силните сезонни доставки от Австралия. За разлика от това цените на птиците се повишиха заради силната международна търговия и ограниченото предлагане на износ в Бразилия. Цените на говеждото останаха на същото ниво.
Индексът на цените на захарта на ФАО през септември беше 79,0 пункта, което е с 2,1 пункта (2,6 процента) под нивото от август. Спадът в международните цени на захарта се дължи главно на прогнозираното глобално свръхпроизводство на захар за новия сезон 2020-2021. Последните данни показват силно възстановяване на производството в Индия, вторият по големина производител на захар в света, както и силно производство в Бразилия, най-големият износител в света, след спад през миналия сезон. В допълнение, продължаващото обезценяване на бразилския реал спрямо щатския долар допринася за спада в световните цени на захарта.
