Директните плащания не са достигнали целта си по начина, по който са прилагани. Това е основният извод от анализа за ефектите от прилагането на подпомагането по Стълб І в България, който беше представен днес по време на работна среща за провеждане на дебата за ОСП след 2020 г. Изследването е подготвено от доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика. Материалът е подготвен според два сценария, които оценяват ефекта на директните плащания. Направена е оценка на брутната добавена стойност сравнявайки сегашната ситуация с това, което би се получило, ако нямаше директни плащания в България. Целта е да се види тенденцията, посоката и силата на въздействието на директните плащания, съобщи авторът. Хипотетичния сценарий показва какво би се случило, ако нямаше директни плащания. Направени са редица допускания и съществуват различни условности, но от чисто аналитична гледна точка се запазва обективността.
БДС в земеделието почти не се променя
Брутната добавена стойност(БДС) в земеделието почти не се променя в предходния програмен период, дори през 2015-2016 г. намалява, става ясно от изследването на Божидар Иванов от Института по аграрна икономика. Изводът според него е, че по начина, по който са прилагани директните плащания не са достигнали целта си. Обвързаното плащане или е било много малко, или другите проблеми са твърде високи, за да неутрализират ефекта от директните плащания, това е един от основните изводи на лектора.
Докладът предизвика много широка дискусия, в която се включиха двама бивши зам. министри на земеделието-Светлана Боянова и Явор Гечев, както и много от участниците в срещата.
„Европейската политика е така формирана, че ценността на това което произвеждаш зависи от националната политика“, каза Явор Гечев, председател на Съюза на земеделските кооперации в България. Цветан Филев предложи да има диверсифицирано отношение спрямо всички сектори. Трябва да се мисли и да се работи в тази посока, смята шефът на асоциацията на тютюнопроизводителите. Той се притеснява от името на тютюнопроизводителния бранш от липсата на перо за преходна национална помощ. Докато липсва реална статистика, няма да разполагаме с реална картина за ситуацията в бранша, смята Гечев.
От Националния съюз на говедовъдите смятат, че с обвързаната подкрепа не се гони целта да се получава печалба, защото получаваш едни и същи пари, независимо как гледаш животните. При дребния рогат добитък, ако нямаше субсидии това производство щеше да изчезне и не би съществувало като бизнес отрасъл. Там има отрицателна доходност, специално при производството на овче и ярешко месо. При свинското месо и птицевъдството биха се развивали по-добре, ако не получаваха европейски субсидии, сочат изводите на Божидар Иванов. Ниската доходност е основна причина, за това животновъдството да не е атрактивен подотрасъл.
Директните плащания са подкрепили доходи
Изводите от анализа сочат, че директните плащания подкрепят доходите, но слабо се отразяват върху добавената стойност и върху ефективността на производството. Освен това растениевъдството разчитащо на консолидиране на поземлен ресурс се оказват най-печелившо от директните плащания, докато животновъдство почти не отчита положителни ефекти от ДП. Спадът и свиването в българското земеделие имат по-дълбоки причини отколкото подкрепата по стълб І и фактическото присъединяване към ЕС.
Трябва да се потърси смяна на модела, така че да има ефект от прилагането на директните плащания. Определено трябва да се потърси промяна. В момента икономиката на страната расте по-бързо отколкото селското стопанство. Начинът, по който се разпределят парите трябва да бъде променен, смятат участниците. Смисълът на ОСП не е това, което сме очаквали, обобщи председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.
