ЕК: “Зелените мерки” донесоха ползи за околната среда и климата

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

„Зелените мерки“, които бяха въведени през 2013 г. като част от реформата на Общата селскостопанска политика имат потенциал да носят ползи за околната среда и климата на огромни площи земеделска земя в ЕС, включително области, за които няма възможности за подпомагане по мерките от програмата. Това се казва в нов доклад на Европейската комисия (ЕК), който отчита ефектите от прилагането на „зелените мерки“ през първата година от прилагането им в ЕС.

Въпреки това остава трудно само след една година да се оцени в каква степен „зелените мерки“ наистина са ефективни и ефикасни по отношение на целите за опазване на околната среда и климата. Докладът включва публичните консултации, които ЕК предприе и в които участваха повече от 3 300 заинтересовани страни, предимно фермери и земеделски организации.

„Анализът на прилагането на „зелените мерки“ показва, че те работят, но могат да бъдат подобрени така, че да носят по-добри резултати. Преди всичко докладът потвърждава моите очаквания, че има нужда от опростяване на правилата. В това отношение аз поисках от моите служби да предложат мерки за опростяване и конкретни стъпки, които може да се вземат бързо и при възможност да бъдат предприети още следващата година. Това няма да замести една по-широка оценка на отражението на мерките върху околната среда, което ще направим в края на 2017 г.“, каза Фил Хоган, еврокомисар по земеделие и развитие на селските райони, цитиран от пресслужбата на Европейската комисия.

По-голямата част от земеделските площи в ЕС (72%) се включват в обхвата на „зелените мерки“, които включват екологично насочени площи (ЕНП), дивресификация на културите и поддържането на постоянно затревени площи. Около 75% от общата обработваема площ подлежи на изискването за диверсификация на площите, а почти 70% са екологично насочени площи, а 14% са декларирани като ЕНП. Според доклада повечето фермери са избрали да изпълнят своите задължения по ЕНП, заявявайки азотфиксиращи култури, угари и междинни култури, отколкото да заложат на характеристики на ландшафта.

В анекс III към доклада, който е достъпен ТУК се виждат различните начини, по които държавите членки са избрали да прилагат „зелените мерки“. Основно заключение е, че тези различни начини не водят до различни ефекти на ниво ЕС. Въпреки това в някои случаи фермерите се съобразяват с различни правила, като например при използването на пестициди и торове в някои ЕНП.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА