Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне 5,4% през 2023 г., като инфлацията при храните ще допринесе за 39% от общото увеличение на цените на потребителско равнище
Разходите за суровини остават над дългосрочната средна стойност, въпреки че някои цени на селскостопанските стоки намаляват, земеделските стопани в ЕС трябваше да се сблъскат с разнообразни и трудни метеорологични условия през пролетта, което доведе до намалени прогнози за добивите и качеството на няколко селскостопански стоки. Въпреки това, някои ранни признаци на подобрения се появяват на хоризонта. Например торовете станаха по-достъпни след спада в цените на природния газ. Макар и все още над общия темп на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира, се посочва в публикувания от Европейската комисия доклад за краткосрочните перспективи за селскостопанските пазари в ЕС за лятото на 2023 г.
Неблагоприятните метеорологични явления през пролетта – засушавания, недостиг на дъждове или прекомерни валежи – доведоха до забавен цъфтеж, късна сеитба, повишен риск от вредители или намалена наличност на вода до пълно унищожаване на реколтата в случай на най-тежки събития. Ситуацията е противоположна в регионите на ЕС.
Ръстът на производствените разходи, наблюдаван след непровокираната война на Русия в Украйна, се забавя и дори започва да намалява. Те обаче остават доста над средното ниво. Някои земеделски стопани все още изпитват финансов натиск и затруднения с паричните потоци.
В този контекст Комисията прие своя пакет за извънредна подкрепа в размер на 330 милиона евро, представен на 23 юни 2023 г. Земеделските стопани от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова подкрепа, тъй като земеделските стопани от България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия са обхванати от отделна помощ в размер на 100 милиона евро за справяне с дисбалансите на пазара. Всички държави могат да допълнят тази подкрепа от ЕС до 200 % с национални средства. Няколко други мерки, включително възможността за по-високи авансови плащания, следва да подкрепят земеделските стопани, засегнати от неблагоприятни климатични явления.
Общата макроикономическа ситуация в ЕС продължава да е изправена пред дисбаланси и несигурност. Очаква се инфлацията в еврозоната да достигне 5,4% през 2023 г., като инфлацията при храните ще допринесе за 39% от общото увеличение на цените на потребителско равнище. Това продължава да оказва влияние върху решенията за покупка на потребителите, като облагодетелства марките на търговците на дребно и по-евтините продукти в рамките на същата категория или не, например птиче месо пред говеждо месо. Млечните продукти, пресните плодове и зеленчуци и биологичните продукти продължават да бъдат засегнати от по-слабото търсене. Също така е особено трудно за лозаро-винарския сектор със спада на консумацията на вино, особено за червено вино и вино розе, и по-нисък износ в сравнение с историческото ниво, постигнато през последните две години. Ето защо Комисията наскоро разреши финансирането на кризисна дестилация в подкрепа на производителите на вино в ЕС.
Полски и специализирани култури
Производството на зърнени и маслодайни култури в ЕС може да се увеличи през 2023/24 г., съответно с 5% и 8%. Износът на зърнени култури от ЕС може да продължи да нараства с около 6%, докато вносът на зърнени култури в ЕС, особено от Украйна, се очаква да намалее с 35% от исторически високото ниво, наблюдавано през 2022/23 г. Това се дължи на продължаващата работа за подобряване на логистичните вериги и инфраструктури за украинския внос, но също така и на по-високото вътрешно производство в ЕС. Подобна тенденция се очаква и при вноса или рапичното и слънчогледовото семе.
Секторът на захарта преживява рекордни цени, а производството на бяла захар в ЕС за 2022/2023 г. се очаква да бъде по-ниско до 2021/22 г. с 12%. В резултат на това вносът на захар в ЕС може да се увеличи. Производството в ЕС може да нарасне през следващата пазарна година с очаквано увеличение от 15,5 милиона тона въпреки късното начало на кампанията за сеитба на цвекло. Потреблението на захар в ЕС остава стабилно, независимо от високите цени.
Високите цени имат контрастно въздействие върху консумацията на пресни плодове и зеленчуци с пресни праскови и нектарини, които са отрицателно засегнати (също поради по-ниското качество), докато пресните домати остават незасегнати, също благодарение на стабилната вътрешна наличност.
Продукти от животински произход
Като се имат предвид по-ниските средни цени на суровото мляко и разходите за суровини, които все още остават високи, доставките на мляко в ЕС през 2023 г. могат да бъдат с 0,2% по-ниски от миналата година, тъй като клането на животни вероятно ще се ускори през лятото, за да се балансира финансовото положение на ниво стопанство. Някои ранни признаци вече са наблюдавани в някои страни от ЕС.
Износът на ЕС на обезмаслено мляко на прах, масло и суроватъчни продукти се е увеличил съответно с 33%, 11% и 5% от януари до март 2023 г. Това се дължи на спада в цените на млечните продукти в ЕС и повишената им конкурентоспособност в сравнение с основните конкуренти. Това би могло да има положително въздействие върху очакваното възстановяване на износа, особено за масло и обезмаслено мляко на прах.
Производството на говеждо месо в ЕС регистрира спад от 3,7% през първото тримесечие на годината и се очаква да се понижи с 1,8% през тази година. По-ниското предлагане на говеждо месо продължава да подкрепя цените на производителите на говеждо месо в ЕС. Потреблението на говеждо месо продължава да намалява в ЕС с 1,7% по-малко от миналата година, при 10 кг на глава от населението. Малкият брой заклани свине на пазара на ЕС продължава да подкрепя високите цени на свинете, докато търсенето в ЕС остава високо. Потреблението на свинско месо на глава от населението в ЕС обаче може да намалее и да бъде около 30,4 кг през 2023 г.
За разлика от развитието в секторите на говеждото и свинското месо, страдащи от намаляващи репродуктивни стада и все още високи производствени разходи (главно фуражи), производството на птиче месо в ЕС може да нарасне с 2,4% през 2023 г. Потреблението на птиче месо на глава от населението в ЕС може да нарасне с почти 1 кг, но това не се очаква да компенсира напълно загубите при други видове месо и така общото потребление на месо в ЕС може да спадне с 0,7 кг (-1%) през 2023 г.
