Вижте изискванията на стандарта за добро земеделско и екологично състояние
Стандартът за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) 8 определя минимален дял от обработваемата земя, предназначен за непроизводствени нужди и обекти; запазване на особеностите на ландшафта и забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и през периода на отглеждане на птиците върху цялата земеделска площ. Той е част от деветте стандарта, въведени към стопаните, и може да бъде намерен в Наръчника за практическото приложение на стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, издаден от Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
ДЗЕС 8 има за цел поддържане на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство.
Според изискванията на ДЗЕС 8а)
1) Стопанство с обработваема земя ≥ 10 ха, трябва да задели и поддържа поне 4 % от обработваемата земя на равнище земеделско стопанство, предназначена за непроизводствени площи и обекти (особености на ландшафта), включително земя, оставена под угар.
2) Когато земеделски стопанин се ангажира да отдели най-малко 7 % от обработваемата си земя за непроизводствени площи или обекти, включително земя, оставена под угар, в рамките на подобрена екосхема в съответствие с член 31, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/2115, делът, с който се покрива спазването на настоящия стандарт за ДЗЕС, се ограничава до 3 %.
3) Стопанство с обработваема земя ≥ 10 ха, трябва да задели и поддържа поне 7 % от обработваемата земя на равнище земеделско стопанство, ако това включва също междинни култури или азотфиксиращи култури, отглеждани без използването на продукти за растителна защита, от които 3 % са земя, оставена под угар, или непроизводствени площи и обекти (особености на ландшафта).
За целта на този стандарт междинните култури се изчисляват с тегловен коефициент от 0,3, а азотфиксиращите култури с тегловен коефициент 1.
Непроизводствени площи са: земя, оставена под угар, буферни ивици край водни обекти, ивици по краищата на гори, тераси.
Особености на ландшафта са: отделни дървета, дървета в редица, живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици, синори, дървета в група.
Освободени от задължението по настоящия стандарт са стопанства:
а) където повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;
б) където повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производство на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;
в) с площ на обработваемата земя до 10 хектара.
Цел: Запазване на особеностите на ландшафта
ДЗЕС 8б) Задължително е да се запазват съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, дървета в редица, синори, живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици, дървета в група) и трайните тераси.
Цел: Забрана за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците.
ДЗЕС 8в) Задължително е да са запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане при птиците (от 1 март до 31 юли).
Цел: Прилагане на мерки за избягване на инвазивни растителни видове ДЗЕС 8г) Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
Приложимост и препоръки за изпълнение на стандарта
Идеята на този стандарт е да се подобри биологичното разнообразие в земеделското стопанство. Практически това е познат стандарт, който се прилага и до сега от земеделските стопани. Важно е да се знае, че от този стандарт се отнася само до обработваемите земи и че най-малките стопанства – под 10 ха са освободени от задълженията за него.
Тези стопанства, които притежават на повече от 75% от площите си фуражни, азотфиксиращи култури и/или постоянно затревени, включително угари и различната комбинация между тях също са освободени от изискването на този стандарт.
На заявените угари през 2023г. стопаните ще може само за 2023г. да отглеждат различни култури свързани директно с осигуряване на продоволствената сигурност, но без царевица и соя. На тези площи ще може да се отглеждат културите при използване на ПРЗ.
За 2023г. остава задължително изискването за:
– Задължението за запазване на особеностите на ландшафта;
– Забраната за рязане на живи плетове и дървета през размножителния период и периода на отглеждане при птиците;
– Прилагането на мерки за избягване на инвазивни растителни видове.
За постигането на 4% непроизводствена част от обработваемата земя от стопанството можете да подходите като оставите угар и/или ако разполагате в стопанството с единични дървета, редица от дървета, тераса, редица от храсти и други елементи от ландшафта като синори, буферни ивици.
Пример:
Така например ако стопанството е с размер от 1000 ха, следва да оставяте ежегодно или 40 ха с угарна площ по избор или можете да оставите по-малко угари и да ги комбинирате с някои от приложимите за стандарта ландшафтни елементи с които разполагате в стопанството.
Ако в стопанството имате намерение и отглеждате люцерна, грах или други азотфиксиращи култури може да изпълните стандарта като заделите минимум 3% за непроизводствени участъци – угари и/или други елементи на ландшафта си, останалата част до 7% – в случая 4 % допълните с азотфиксиращи растения – за примерни култури за изпълнението на стандарта – виж приложението в края.
Следва да се знае, че тежестта за азотфиксиращите култури е 1, а за междинни култури, които не са от азотфиксиращите – 0,3.
С пример нещата изглеждат така:
Ако стопанството Ви е например 1 000 ха, ще трябва да отделите 30 ха за угар или непроизводствен друг елемент + 135 ха междинни, покривни или друга подобна култура. Ако имате намерение да използвате азотфиксираща култура, то за целите на стандарта ще са Ви нужни освен тези 30 ха от угар и/или елементи на ландшафта и добавяне на грах например с площ от 40 ха. Следва да е ясно, че не можете да изпълните изискването за непроизводствена площ само и единствено ако оставяте междинни и/или азотфиксиращи култури. При който и е вариант е Задължително е да се оставят или угар и/или от другите непроизводствени особености на ландшафта.
Списък на възможните непроизводствените площи и характеристиките на ландшафта и които може да се използват за изпълнението на стандарта.
ДЗЕС 8 б) Задължително е да се запазват съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, дървета в редица, синори, живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици, дървета в група) и трайните тераси.
Синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент – 1,5. Синорите могат да бъдат вдлъбнати, изпъкнали или наклонени части на земната повърхност, покрити с камъни, тревни, храстови или дървесни съобщества. Често следват хоризонталите (топографията на терена) и осигуряват ефективна защита от ерозия. Синорите са също важен елемент на ландшафта като местообитание на много животински и растителни видове. Те се разрушават, или поради липса на средства за поддържане от земеделските стопани, или поради превръщането им в допълнителна обработваема земя или комасация/окрупняване/ на масивите.
За изпълнение на стандарта не трябва да се премахват или да нарушава тяхната цялост. (напр.: чрез разораване, изсичане или изгаряне на растителността).
Опазвайки синорите в земеделското стопанство и/или земеделския парцел, ще се постигне:
– Естествено очертаване границите на Вашите парцели;
– Съхраняване на традиционния облик на селските райони;
– Подобряване и разнообразяване на ландшафта;
– Опазване на синхрона от треви, храсти и дървета, следващи хоризонталите на терена и осигуряване на ефект „защита от ерозия“;
– Запазване на местообитанието на животински и растителни видове и поддържане на биоразнообразието в тях.
Буферни ивици – многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици или между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване на биологичното разнообразие и опазване на водните ресурси.
„Жив плет“ е обрасла с храстовидна растителност ивица, понякога с редици от дървета в средата.
Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството (обработваема земя или постоянно затревена площ) са налични живи плетове.
Тераси са почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент – 1,5.
Терасирането е най-широко разпространеното хидротехническо мероприятие в обработваемите земи.
Стандартът е приложим за изпълнение, когато върху земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) са изградени трайни тераси. За изпълнение на стандарта не трябва да се разрушават или да нарушава тяхната цялост (напр. чрез разораване в определени техни участъци).
Посредством запазване и поддържане на трайните тераси, се допринася за:
– използване на терените с наклон за обработваеми земи и трайни насаждения;
– улесняване обработката на почвата;
– забавяне на развитието на ерозионните процеси;
– предотвратяване на разрушаването на хумусния хоризонт;
– задържане на валежните води и водите при напояване.
Земя, оставена под угар (на 1 м2) – поддържана под угар е площта, на която през годината не се допуска производство на земеделска продукция; тегловен коефициент – 1.
Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството (обработваема земя) са налични парцели земя, оставена под угар, на която не се произвежда земеделска продукция.
Отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м; коефициент за преобразуване за 1 м2 – 20 и тегловен коефициент – 1,5. Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) са налични отделни дървета с диаметър не по-малък от 4 м.
Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството (обработваема земя или постоянно затревена площ) са налични дървета редица с корона с диаметър не по-малък от 4 м и разстоянието между короните им не надхвърля 5 м.
Дървета в редица с корона с диаметър не по-малък от 4 м, като разстоянието между короните не надхвърля 5 м; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент – 1,5.
Дървета в група (полигонен елемент), като дърветата са свързани от застъпващите се корони и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 ха; тегловен коефициент – 1,5. Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството (обработваема земя или постоянно затревена площ) са налични дървета в група, като дърветата са свързани от застъпващите се корони и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 ха.
Буферни ивици са площи с широчина от 1 до 15 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба; коефициент за преобразуване – 6 и тегловен коефициент – 1,5.
ДЗЕС 8в) Задължително е да са запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане при птиците (от 1 март до 31 юли).
„Жив плет“ е обрасла с храстовидна растителност ивица, понякога с редици от дървета в средата. Стандартът е приложим за изпълнение, ако в земеделска площ от стопанството (обработваема земя, трайно насаждение или постоянно затревена площ) са налични живи плетове и/или дървета, в които птиците могат да гнездят.
За опазване на птиците през размножителния период и периода на отглеждане на малките, който е от 1 март до 31 юли, не трябва да се отрязват съществуващите живи плетове и/или дървета, освен в случай на издадено разрешително от компетентен орган.
ДЗЕС 8 г) Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите постоянни пасища, мери и ливади от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa). Стандартът е приложим за изпълнение и за всички постоянно затревени площи от стопанството.
За запазване и поддържане на съществуващите постоянно затревени площ от навлизане на нежелана растителност – орлова папрат, чемерика, айлант и аморфа следва да се води периодична борба (премахване) на тази растителност, тъй като това са изключително агресивни и инвазивни видове, които причиняват от леки до тежки натравяния или предизвикват смърт при животните.
Защо са опасни тези видове?
Голяма част от естествените ливади и пасища дават ниски добиви трева и сено с понижена хранителна стойност поради специфичния ботанически състав на тревостоя. В някои от тях се срещат и опасни за животните растения. Значителна част, особено от високопланинските ливади и пасища, са обрасли с орлова папрат, чемерика, ливадна паламида, кисели треви и други растения, които ги правят практически неизползваеми като фуражни площи.
Орловата папрат (Pteridium aquilinum) е отровно за животните растение. Същите, да не се хранят със силаж или сено, съдържащи над 2% орлова папрат. Райони, заети с папрат в ливадите и пасищата трябва да се унищожават чрез минимум двукратно окосяване през годината или като се прилагат подходящи хербициди.
Чемериката (Veratrum spp.) е многогодишно растение, което се среща по влажни ливади в планинския и предпланинския пояс. Различните видове чемерика причиняват отравяния при животните. Унищожаването на чемериката по пасищата и ливадите става чрез косене, като за целта за период от три последователни години, се коси през пролетта, когато надземната част на растението израсне на височина 20-30 см.
Айлант (Ailanthus altissima) – е един силно инвазивен вид, който има способност бързо да превзема територии с нарушения на природната среда. Той налага силен натиск над другите видове, отделяйки алелопатични вещества (химически активни вещества, които възпрепятстват развитието на конкурентни видове). Борбата с този вид се извежда много трудно, предимно по механичен път.
Храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa) – е силно разклонен храст с тънки изправени стъбла, висок 3-6 м. Листата са сложни, текоперести, състоящи се от 11 до 25 елипсовидни петурки. Цветовете са дребни, ароматни, червеновиолетови, със златистожълти тичинки, събрани визправени връхни гроздовидни съцветия. Цъфти от юни до август. Плодът е дребен, дъговидно извит едносеменен боб, наподобяващ формата на сърп.
