„Макар че тази зима изглежда топла, все пак сме по-назад в сравнение с миналогодишната, когато бяха отчетени рекордно високи дневни температури за януари-февруари“, коментира за Агрозона проф. Димитър Сотиров
„За условията на Кюстендил, макар че през последните няколко дни температурите са високи, нощните стойности продължават да бъдат около нула градуса, дори и под това, което задържа среднодневната температура на въздуха не много висока и към настоящия момент няма опасност за овощните култури. Дори при джанката, която е една от най-ранно развиващите се видове, само някои форми започват да набъбват пъпките, но при череша, ябълка, слива все още няма видими признаци на вегетация“, коментира за Агрозона проф. Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил.
Той обясни, че независимо, че в някои части на страната температурата на въздуха може да скочи до 20 градуса, много важно е колко часове ще продължава това затопляне през денонощието. За да се развият преждевременно дърветата, те трябва да съберат определена температурна сума над 5 градуса, т.нар. биологичен минимум, за да има симптоми на вегетация.
„Ако продължи това затопляне в по-южните райони ще предизвика преждевременно развитие при кайсия, при праскова, което в последствие, ако има мразове, може да доведе до измръзване на плодни пъпки, а след това и на цветове и завръзи.“, обясни още специалистът.
Той припомни, че през 2023 г. февруари месец също беше топъл, но на 13 април паднаха минус 3 градуса, когато повечето сортове череши бяха в начало на цъфтеж, което се отрази на развитието им. „Макар че тази зима изглежда топла, все пак сме по-назад в сравнение с миналогодишната, когато бяха отчетени рекордно високи дневни температури за януари-февруари“, каза още проф. Сотиров.
По думите на проф. Сотиров опасност може да има, ако топлите дни продължат трайно и ежедневните се задържат задълго над 5 градуса. „Тогава може да очакваме към средата на март дори и цъфтеж. Имало е години, когато около 8-15 март има масов цъфтеж при череша, ябълка, круша“, коментира още проф. Димитър Сотиров, заместник-директор на Института по земеделие в Кюстендил.
