За Димитровден важи поговорката „Дойде ли му денят, идва му и снегът“. Тя се доказа още вчера с първия сняг за този сезон. На Димитровден стопаните се разплащат с наетите за летния сезон работници, овчари и ратаи. Димитровден се характеризира с обредното полазване гадаене по първи гост. Обредът се нарича булезене, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момченца, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодородна и благополучна.
На Димитровден стопаните гледат дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е пълен, вярват, че кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агънца. На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.
На празника се готви петел за именника или кокошка за именницата. На трапезата се слагат курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки.
Само в община Плевен днес имен ден имат над 2600 души, според справка на pleven.topnovini.bg.
Ето с каква история е свързан празника:
Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра.
Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
