Днес е денят на храбростта и Българската армия. Гергьовден е един от най-големите празници през годината в народния календар. С него започва лятната половина на стопанската година, която завършва на Димитровден. Свети Георги Победоносец е повелител покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Нашият народ вярва, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен – „всяка капка носи жълтица“. А днес в много български градове и села вали, дано е на берекет и сполука.
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра. Гергьовден е имен ден за Георги и Гергана, Гочо, Гинка, Ганка и Ганчо, Гено, Генчо, Галя, Галин, Галина и производните им.
На Гергьовден се прави ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша. Днес се извършва и първото обредно доене на овцете. Първата овца, която излезе от кошарата е украсена от овчарите с предварително подготвен венец и я издояват . Съдът, в който се дои овцата, също е украсен с различни зелени растения и пресукани бял и червен конец. Така се украсяват също и вратата на кошарата, както и самата кошара.
На този ден е разпространен е обичаят да се правят люлки, които се връзват на високо разлистено дърво. Освен люлеенето, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината. Повсеместно разпространен е обичаят на Гергьовден да се коли агне. Агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Сред мюсюлманското население в България този ден се нарича Хъдърлез и е свързан с легендата за двамата братя Хъдър и Илияз – покровители на хората, животните и плодородието. Гергьовден е единственият празник у нас, който се почита и от българи, и от турци, и от роми, от християни и от мюсюлмани.
