Оидиумът е известен на лозарите и с други имена като брашнеста мана, пепелница, брашнянка или кюлеме. Брашнестата мана се развива по всички зелени части на лозата.
Заболяването се предизвиква от гъбички. Те се хранят от сока на зелените клонки и листата на лозата. Оидиумът не позволява на съцветията да узреят. Именно по тази причина живителните сокове не се разпространяват по засъхващите части на лозата. През зимата гъбичките се крият в основата на пъпките или напуканата кора, където мицелът е защитен от студа.
порите попаднали на листата и пръчките се закрепват по тях и може дасе намират там по време на целия вегетативен цикъл. При това активността на гъбичките се увеличава, те усилено се размножават и окупират нови части от лозата. 
Най-големите поражения нанася на гроздето след образуването на гроздето. Най-опасния период за заразяване с брашнеста мана (Uncinula necator) е от цъфтежа до затваряне на чепките. Зърната се нападат от отделяне на ресата до прошарването им. Ако по-рано се прояви заболяването, зърната засъхват върху чепките или падат на земята.
Първите признаци на болестта много често не се забелязват. Заразените листа първоначално приличат на накъдрени в края, а по-късно от двете им страни се появяват леко издути сиви петна, покрити със сив налеп, основно по горната страна на листата. Ако решите да изтриете този налеп, по листата остават сиво-черни точки. Точно от там гъбата е изсмукала нужните и хранителни вещества.
В случай, че оидиумът се развие силно, борбата с него е мъчителна. Установено е, че болестта се дължи на гъбичките Uncinula necator . Оидиумът произхожда от Северна Америка, но сега е широко разпространен в цял свят. Той предизвиква значителни увреждания, намалява качеството и количеството на зърната, а ако не се контролира правилно, може дори да намали растежа на лозата.
У нас първоначално оидиумът е бил разпространен само в регионите където влагата е много голяма – край морето, реки и язовири. Сега обаче се среща в цялата страна. В някои години пораженията от брашнестата мана са малки, затова не и се обръща сериозно внимание. Освен това често се бърка и с обикновената мана.
Симптоми на брашнестата мана по лозата
Гъбичката Uncinula necator може да зарази всички зелени части на лозата. Инфекцията обикновено се появява първо на долната страна на базалните листа като бял прах. По-късно гъбичките могат да причинят зацапване, къдрене и изсъхване на листата. В крайна сметка, листата изсъхват и падат.
Инфекцията върху плодовете се познава по белите и прахообразни налепи. Те може да доведат до напукване на плодовете, които след това изсъхват или никога не се узряват. През лятото гъбичките произвеждат малки черни тела върху заразени листа, издънки и плодове.
За да се контролира брашнестата мана се вземат различни мерки. Някои сортове грозде са по-малко податливи на гъбичките, отколкото други. Смята се, че оидиумът не поразява следните сортове грозде – Алиготе, Шардоне, Кишмиш, Мерло и други.
Важен е също така подходящият избор на място за лозето, при което се намалява влажността и позволява добра циркулация на въздуха. Освен това е необходимо всички стари растителни остатъци да бъдат отстранени и унищожени в края на всеки вегетационен период, за да се предотвратят инфекциите.
На пазара има също така няколко фунгициди, които могат да се използват срещу болестта. Много е важно да се контролира ранната (първична) инфекция, тъй като неуспехът от контрола на прахообразната плесен може също да доведе до повишаване на заразата. Виното от зарадено с оидиум грозде е с ниско съдържание на спирт, има неприятен вкус и леко киселее.
Кога се появява
Най-голяма интензивност за развитие на болестта по гроздето има от края на май до средата на юли.
Какво способства за болестта
Най-голяма вероятност от заразяване има, когато температурата е от 0 до 25 градуса, а влажността на въздуха 75-80 %.
Как се разпространява
Брашнестата мана се разпространява през лятото от спорите, разнасяни от вятъра.
Профилактика
Крайната цел на превантивните мерки е унищожаването на гъбичките, причиняващите болести. Използват се различни методи. Тяхната ефективност се увеличава понякога, когато се вземат комплексни мерки. Навременната превантивна поддръжка позволява намаляване на броя на пръсканията с химически препарати.
- Изгаряне на органичните отпадъци преди зимата.
- Проветряване и свободен достъп на въздух до всички части на лозата.
- Обилното поливане на лозата или дъждуването са отлична мярка за профилактика, защото така се отмиват спорите на гъбата.
- При засаждане на нови лозя е добре лозичките да се купуват от специализирани разсадници.
- Преди цъфтеж се прави обработка с подходящите препарати, посочени от специалист в агроаптеката.
- Как да се справим с чепките грозде, които са гъсти и препаратите трудно влизат между зърната. Проверете гроздовите храсти възможно най-рано през пролетта. Уверете се, че добре сте зарязали лозите. След това е добре да се третират растенията с разтвор на меден сулфат.
Народни методи за борба с брашнестата мана
- Най-ефективно е използването на сяра на прах сутрин или вечер. Необходимо е храстът да бъде обработен така, че препаратът да покрие цялата повърхност на лозата, за да повлияе на гъбичките. Пропуснатата необработена област от кората, клоните и листата е потенциална заплаха за бързото съживяване на болестта. Не забравяйте и почвата в близост до храстите и под тях. Цялото пространство трябва да се напраши добре. Малките частици сяра се абсорбират интензивно от гъбичките, като преминават в състояние на сероводород. Така гъбичките умират.
- Преди образуването на пъпките, лозите се третират с разтвор на меден сулфат в съотношение 10 литра вода и 10 грама прах.
- Обработката на грозде с дървесна пепел се счита за един безопасен метод за растенията, насекомите и е доста ефективен. 1 кг пепел се смесва с 10 литра топла вода. Сместта се оставя за пет дни, като периодично се разбърква. Непосредствено преди ползване в течността се добавят 30 грама течен сапун. Целта е сместта да полепва по-лесно по растенията.
- Борбата срещу спорите на оидиума, останали в почвата се прави с отвара от отровното растение вратига. Вземат се 300 г свежи нарязани цветове от вратига, добавят се 30 грама суха мая и се заливат с 10 литра вода. Течността престоява една нощ, а след това се вари два часа. Получената смес се прецежда. С нея се полива почвата под лозите и между редовете.
