С близо 26% се е увеличил износът на плодове и зеленчуци – в прясно и преработено състояние, през миналата година от страната ни като вносът е нараснал с около 6%, сочи Ситуационно-перспективен анализ на земеделското министерство. Ръстът във вноса се дължи на плодове, които предимно не се произвеждат у нас. При вноса на хранителни продукти, произведени от плодове и зеленчуци се наблюдава лек спад. Увеличението на износа се дължи на по-добрата реколта, която е позволила по-голям експорт.
През миналата година у нас са внесени общо 712,4 хил. тона плодове и зеленчуци и хранителни продукти от тях, като над 60% импорта е от съседни държави. С над 9% е скокът на вноса от страни-членки, до 442,6 хил. тона. Фактор за това е продължаващото ембарго за внос на плодове и зеленчуци от ЕС в Русия. Очаквано, най-големи количества са доставени от Гърция – 224,8 хил. тона, или с близо 18% повече на годишна база. Чувствителен ръст се наблюдава при доставките от Полша – с 40%, до 60,2 хил. тона (поради нарасналия импорт на ябълки, домати и гъби), отчита анализът. Вносът от трети страни възлиза на 269,8 хил. тона като не се е променил съществено спрямо 2015 г. Той е предимно от Турция (121,2 хил. тона) и Македония (50 хил. тона).
Вносът на пресни зеленчуци остава около нивото от 2015 г. като има минимално повишение с 0,1%, възлизайки на 232,8 хил. тона, сочат данни на Националната статистика. Най-голям е обемът на внесените домати (70,5 хил. тона), картофи (32,8 хил. тона), пиперки (25,9 хил. тона), лук (25,5 хил. тона) и краставици и корнишони (19,6 хил. тона). През 2016 г. се наблюдава съществено увеличение на доставките на домати, тиквички, марули, моркови, гъби и чесън – с между 11,6% и 52,3% като най-значително е при чесъна. Спад обаче има при вноса на лук, пиперки, картофи, патладжани, праз и зеле – с между 2,3% до 28,9%.
Вносът на пресни или сушени плодове през 2016 г. нараства с 12,6% на годишна база, до 316 хил. тона, което се дължи до голяма степен на ръст на доставките на видове, които не се произвеждат в страната, като цитрусови плодове, фурми, ананаси и банани (общо с 14,6 хил. тона), отчитат от земеделското министерство. С между 4 и 97% се увеличава импортът на видове, които се отглеждат и у нас – круши, черупкови плодове, ябълки, дини, праскови, грозде, при вишните вносът е над два пъти. С над 45% се увеличават и доставките на сушени плодове. Спад обаче има при вноса на череши, пъпеши, сливи и малини намалява в рамките на 7,9% – 89,4%.
Износът
Общият износ на плодове и зеленчуци и хранителни продукти от тях през 2016 г. е 255,7 хил. тона като това е ръст с 25,6% на годишна база. Ръстът се дължи предимно на близо двойно повишение на износа на зеленчуци, под влияние на по-високата реколта. При експорта на плодове и хранителни продукти на базата на плодове и зеленчуци също има скок, то той е по-малко отчетлив.
Доставките на плодове, зеленчуци и хранителни продукти от тях за ЕС нарастват с 14,7% спрямо предходната 2015 г., до 190,8 хил. тона. Те са предимно за Румъния (44,7 хил. тона), Гърция (30,7 хил. тона) и Германия (27,5 хил. тона). При експорта за трети страни се отчита още по-значителен ръст на годишна база – със 74%, до 64,9 хил. тона, като най-големи количества са реализирани в Индия (12,7 хил. тона), Турция (9 хил. тона) и САЩ (6,9 хил. тона). Износът за Индия нараства над 20 пъти спрямо 2015 г., като се състои почти изцяло от сушени зеленчуци, в частност бобови, констатира анализът.
Най-много зеленчуци (вкл. пресни, охладени, замразени, сушени или временно консервирани) изпращаме за Румъния (19,3 хил. тона), Гърция (14 хил. тона) и Индия (12,7 хил. тона), а плодове (вкл. пресни, сушени, замразени или временно консервирани плодове) – за Румъния (11,7 хил. тона), Чехия (10,8 хил. тона) и Италия (9,2 хил. тона). Най-съществената част от хранителни продукти от плодове и зеленчуци отиват за Германия (14,3 хил. тона), Румъния (13,7 хил. тона) и Гърция (10,4 хил. тона).
За миналата година експортът на пресни или охладени зеленчуци се оценява на 32,8 хил. тона – с 65,6% повече спрямо предходната година. Най-много са изнесените краставици, гъби и бобови зеленчуци, чийто експорт нараства съответно с 4,2 хил. тона (61,7%), 2,1 хил. тона (близо три пъти) и 3,3 хил. тона (близо четиридесет пъти), отчитат от агро министерството. Ръст има и при износа на зеле, пиперки, моркови, марули, тиквички и лук – с между 35,6% и три пъти, а намаление – при доматите, чесъна и картофите, в рамките на 1,8% – 91,5%.
Като цяло обемът на изнесените пресни или сушени плодове се увеличава с 6,8% на годишна база, достигайки 53,9 хил. тона – най-високото равнище за последните пет години. За съжаление добрият резултат е предимно заради увеличението на експорта на продукти, които не се произвеждат в страната, като банани, фурми, ананаси и цитрусовите плодове (представляващ реекспорт), формиращ около половината от общия износ. Сред произвежданите в страната плодове, най-значително увеличение на износа през 2016 г. спрямо 2015 г. се наблюдава при ябълките, сушеното грозде, ягодите, крушите и малините – с между три и осем пъти, а по-умерено – при прасковите, дините и вишните – в рамките на 15,4% – 48,2%, посочват от МЗХГ. При сушените плодове, като кайсии, сливи, ябълки и други има годишно увеличение от 22,8%. Същевременно, износът на прясно грозде, кайсии, сливи, черупкови плодове, череши и пъпеши се свива от 1% (прясно грозде) до 89,6% (пъпеши).
През миналата година е налице чувствителен ръст при износа на сушени зеленчуци (над три пъти) и по-умерен при този на замразени зеленчуци (с 14,7%) и временно консервирани плодове (с 1%). От друга страна, експортът на временно консервирани зеленчуци и замразени плодове се свива съответно със 7,2% и 8% на годишна база.
