Пенчо Петков е един от малкото останали у нас, които продължават да отглеждат охлюви. Захваща се с охлювъдство още в далечните 2008-2010 г., по време на голямата икономическа криза. Споделя, че много хора именно тогава са решили да се занимават с охлюви, но голяма част от тях вече са фалирали поради прекалено големите очаквания, които са имали.
Фермата, която Пенчо притежава, се намира в село Българево и най-вероятно сте я чували, тъй като се е превърнала в местна атракция заедно с елегантния ресторант, който работи към нея. Фермерът започва проучванията си през 2008 г. и две години по-късно вече успява да реализира начинанието си. Така вече 12 години се намира на пазара.
Фермата стартира първо с 3,3 декара, след което се взима земя под рента, а охлювъдът успява и да спечели проект за млад фермер, който на няколко пъти се оказва изключително животоспасяващ за цялото начинание. Инвестицията до момента е голяма, но и амбициите не са малки, казва Пенчо.
Пред нас той споделя, че няма предишен опит в отглеждането на каквито и да е животни. Решава да последва вълната от стартиращи подобни бизнеси. Бумът отдава именно на финансовата криза, когато според него много хора да се чудили с каква работа да се захванат. „В онези години много се лансираше темата за отглеждането на охлюви и хората се запалиха. Имаше над 350 ферми в България, а масово хората мислеха, че се печели много – около 20 хил. евро от декар. Впуснаха се всякакви предприемачи – хора със свободни финансови средства, имаше и такива, които теглеха кредити, ипотеки. Създадоха се ферми от по 3-5 декара. И в един момент се оказа, че готовата продукция от охлюви няма къде да се продаде. Пазарът беше минимален и за 2 години изключително много охлювъди фалираха.“
Когато късметът е на твоя страна
Пенчо Петков има „късмета на начинаещия“, както споделя самият той и се задържа и до ден днешен на пазара. Още в първата година фермата му е посетена от партньори и започва експорт за Франция и Белгия. Износът му обаче продължава до 2016 г. В момента реализацията е само на място във фермата му и в ресторанта, който я съпътства. Произвеждат се толкова охлюви, колкото са необходими, за да задоволят местното търсене и работата върви много по-спокойно, категоричен е Петков.
За експорта казва, че се е наложило сам да извършва всичко. С партньорите за разнос е имало големи забавяния, които са можели да го компрометират пред чуждестранните купувачи. „Случваше се така, че хората поръчваха между 3 и 4 тона охлюви. Когато се налага да правиш групаж, да организираш логистика, то доставките понякога се бавят със седмици. Затова реших сам да извършвам курсовете си, но това беше много натоварващо. Закупих мой личен хладилен транспорт и започнах да пътувам. По този начин спечелих доверието на партньорите си. Когато ти дадат заявката, ти си длъжен веднага да реагираш и в рамките на 24 часа да си натоварил стоката.“
И за фермата в Българево обаче е имало тежки дни на изпитания. В две поредни години – 2013-а и 2014-а тя е изправена пред фалит. „Единствено голямата воля и желанието да оцелееш в един такъв момент, когато си на дъното, когато си изгубил абсолютно всичко в бизнеса, ставаш и продължаваш. Променяш възгледите си, когато си в безизходица, намираш сили да промениш всичко около себе си.
По-лесно ли е да гледаш охлюви от крави?
Категорично не, според Пенчо Петков. И най-големият проблем пред охлювъдите е, че когато извикат ветеринар във фермата, то той в повечето пъти не знае какво да направи. Изключително малко са хората, които могат да лекуват охлюви. Ветеринарите не са подготвени, не знаят как да защитават или лекуват. „Не че нямат желание, но нямат нужните желания и умения. Хелиокултурата не е изучавана масово в България. От страната ни е излязъл само един малък научен труд, в който е описано на теория как се гледат охлювите. Теорията е едно, но практиката е друга. Охлювът не боледува като цяло, няма някакви специфични болести, но има вредители, които го нападат и унищожават. Ако не работиш добре, ако не си поддържаш добре фермата и полето, да е стерилна средата, нещата не се получават.“
Смъртността при охлювите може в един момент да достигне и 100%. Най-големият неприятел е хищен бръмбар. Той ухапва охлювите вечерта, докато се хранят, парализира ги, те влизат обратно в черупката си и до 24 часа умират. Ако полето се зарази с този вредител щетите може да са тотални. Най-лошото е, че в началото той е малка гъсеничка, почти незабележим, за да се вземат навременни мерки, в следващия момент пораства и става бръмбар, който може да убие цялото стадо.
Самият процес на гледане също не е лесен и продължава 9 месеца в годината. Започва от ранна пролет, със самата репродукция на животните, която е края на февруари в зависимост от атмосферните влияния. Предстои работата в самата зала за репродукция, след това излюпването, подготвянето на полето. В края на април – началото на май, предстои пускането на бебетата в полето. 100-120 дни са необходими на охлюва, за да порасне от бебе и да достигне своята полова зрялост. След това започва събиране на охлюви, хибернация, изсушаване. Технологично, след като се прибере охлювът, трябва да се изсуши, да се запечата, да се изчисти, да се сортира първо, второ качество. Подготвят се и родителите за следващата година, важно е да се съхраняват правилно.
Работата с охлюви приключва края на ноември и отново зависи много от климата. В Българево например има мек морски климат, преобладава вятърът, но не е много студено. Есента е добра и топла, което позволява работа във фермата до късно, като тук събират охлювите малко преди Никулден. Така и приключва сезонът. Работата е 9-10 месеца, а през останалите три се дострояват постройките, правят се нови инвестиции или се подобрява базата.
Трудният бизнес носи наслада
10 години след стартирането на охлювната ферма Пенчо Петков споделя, че е доволен от това, което прави. Печалбата, която изкарва не желае да коментира. Споделя единствено, че е далеч от мисълта за заработване на много пари, но успява да поддържа стандарт на живот и продължава да вярва в начинанието си, тъй като е успял да го превърне в семеен бизнес. И наистина, на място бяхме посрещнати от жена му, а вкусните деликатеси бяха сервирани от сина му. „Хубаво е, когато работиш с любимия човек рамо до рамо. Хубаво е, когато вървите по един път“. Хубаво, но не и лесно, тъй като често вижданията на различните хора от семейството не съвпадат. Затова пък всеки, отстоявайки своята гледна точка, подпира бизнеса отляво и отдясно, за да върви в правия път“, казва Пенчо.
Амбицията му е стъпка по стъпка да допринася за развитието на бизнеса в България. „Това, което започнах, бе трудно, развиваше се със скоростта на охлюв. За да печелиш, бизнесът трябва да те познае и ти да познаеш бизнеса, да разбереш, че е твоето поприще и да имаш желание да го правиш.“
Вкусни деликатеси в самата ферма
Една от атракциите, която привлича много посетители, е ресторантът в охлювната ферма в Българево. Цялото начинание започва с една къщичка, която се превръща във ферма и след това се разширява до ферма с ресторант. Отношението също е важно. „Всеки един клиент, който влезе тук, е наш приятел. Той първо гостува на семейството, опитваме се да имаме отношение към хората и наистина с времето те стават наши приятели. Изградил съм този ресторант с мнението на хората, които са били тук, с техните съвети.“
В семейството на Пенчо има три деца, но те живеят в близкия голям град – Варна. Той споделя, че лятото в Българево е повече от прекрасно. Селото заживява – от 1000 постоянни жители, в топлите месеци от годината те стават 4-5 хиляди. „Това е едно от малкото села в България, което се развива в положителна посока. Трудно, бавно, но се случват нещата.“
