БГ рентите за наети ниви – до три пъти по-високи от френските
Тежките поземлени отношения и голямото търсене на ниви доведоха до високите наеми
В момента съотношението доходност от земеделски земи към рента е неблагоприятно в България, коментира за Агрозона доц. Божидар Иванов, изпълнителен директор на Института по аграрна икономика. При нас цената на земята е по-ниска, докато рентата е относително висока и те не се намират в нормалния баланс, коментира доц. Иванов.
Влошеното съотношение носи ползи за собствениците на земя, но не е изгодно за фермерите, тъй като доходът, който получават от самата земеделска дейност, отнесен към рентата не е в добро съотношение. Изисква се повече време за откупуване чрез производствена дейност, категоричен е експертът. В същото време откупуването на декар ниви чрез рентата обаче става за по-малко от 20 години.
Причините
Две са основните причини за по-високите ренти у нас, според доц. Иванов. Засиления интерес към земеделието и търсенето на земя е първата причина и освен това имаме доста обременени правни отношения в собствеността на земята. Голяма част от нивите практически не могат да бъдат търгувани и това налага наемането на земята вместо купуването. При нас дялът на наетата земя спрямо собствената е много по-голям отколкото в останалите европейски държави.
Основните сделки сега се сключват на рентния пазар, тъй като покупко-продажбите са изключително затруднени. Много трудно могат да станат сделки и единствения пазар където могат да се ползват земите е арендния. В Западна Европа картината е съвсем друга, там фермерите работят предимно собствена земя и много малко наета.
Окрупнена земя, но под наемна форма
Земята от гледна точка на стопанисване на земя у нас е окрупнена, но формата, по която тя се е окрупнила е наемна, а не собственическа, каза още доц. Иванов. При нас връщането на земята се осъществи в идеални граници. В много от страните от Източна Европа – Чехия, Източна Германия и др. земята беше приватизирана и тя остана в ръцете на тези, които са я стопанисвали. По този начин се получи концентрация, докато при нас се върна на парчета, а законът за унаследяване е доста тежък и ситуацията ще се влошава в това отношение. Субсидиите на декар също дават своя принос за повишеното търсене на земя.
Френските фермери плащат рента от 20 евро, докато у нас тя стига 60 евро
Френските фермери плащат от 20-25 евро за декар, докато у нас тя стига до 60 евро. Доходността от земята трябва да се определя икономически, категоричен е от своя страна председателят на НАЗ Костадин Костадинов. За пример той дава Франция. Там, първо областната земеделска служба обявява добиви и количества, след това местната браншова организация подава направените разходи, минава се през данъци и чак тогава се плаща наема за земята. На базата на високото подпомагане във Франция рентата стига максимум 50 лв.
На места в България пък се заплащат 120 лв., което е лишено от всякаква икономическа логика. Подобна рента, при неблагоприятна година като сегашната в Добруджа – суша и валежи, ще се окаже пагубна за някои производители. „Цената на рентата е един дълъг икономически процес, който се разви през годините – едно ламтене за земя и изкуствено вдигане на ренти в Североизточна България“, коментира Костадинов.
У нас – 30 лв. субсидия, 90 лв. рента
Средно в Добруджа например, рентата се движи около 90 лева на декар. Субсидията за този декар пък е едва 30 лв. 120 лв. пък е рентата в общините – Балчик, Каварна, Генерал Тошево. В случая, рентата надвишава 3 пъти субсидията, която се получава. „Трябва да имаме впредвид, че субсидията е компенсаторно плащане на декар, което трябва да подпомогне земеделският производител да бъде конкурентоспособен на европейските си колеги. Нека сметнем и общата картинка – имаме 32 млн. дка обработваема земя, 50 лв. е средната рента. Това са 1,5 млрд. лева, които влизат в населението всяка година от наеми на земеделски земи. А тези наеми са изработени, минали през икономиката, има платени данъци. Има ли друг такъв инвеститор всяка година да вкарва такива пари в икономиката“.
У нас голямата печалба идва от рента на земя, а не от обработването й, коментира Костадинов. „Преди години се започна диво наддаване на наеми в Добруджа, особено при лавандулата. За кратко време само в този район имахме 100 хил. дка засята лавандула. Тогава производителите наддаваха да плащат по-високи наеми, но доходността беше голяма, с висока цената на продукцията. В момента цената е срината и масово се започва разораване на лавандули. Пазар има, но при цена 200 лв. преди 2 години на килограм, сега той падна до 60 лв. С тези 60 лв. едвам се покриват разходите за годината“.
