Отказът на ЕС да внася соя от трети страни ще намали производството на птици с повече от 50%. Без внос на соя и разширяване на вътрешното производство на протеинови фуражи, производството на свине в ЕС ще намалее с общо 43%, а производството на птици с цели 58%, изчисляват анализатори.
Отказът на ЕС да внася соя от трети страни ще засегне предимно свиневъдството и птицевъдството. В резултат делът на месото в диетата на европейците неизбежно ще намалее в полза на веганската и вегетарианската храна.
Това са резултатите от проучване, в което експерти от Аграрния университет в Упсала (SLU), водени от Йохан Карлсон, анализираха възможните последици от забраната за внос на соя в Европа за животновъдството.
Шведски учени изчисляват, че без внос на соя или соево брашно и без рязко увеличение на вътрешното производство на протеинови фуражи, производството на свинско месо трябва да бъде намалено с общо 43% в ЕС, ако останалите животни са напълно снабдени с домашни фуражи. За птицевъдния сектор се очаква намаление с 58%.
Според анализатори въздействието на забраната върху храненето на преживни животни и млечната промишленост ще бъде значително по-ниско поради по-лесното заместване на соята в дажбите за фураж.
В друг сценарий авторите изследват как намаляващото производство на добитък в Европейския съюз може да бъде компенсирано чрез разширяване на собственото производство на соя или бобови култури за консумация от човека. Заключение: ако има по-малко месо, вносът на соя може да бъде напълно изоставен.
В този модел намаляването на фуражната площ в ЕС би намалило добитъка с 51% за свинско месо и 68% за птици.
Според учените от SLU има възможност за значително разширяване на отглеждането на рапица в Европа, от една страна, за получаване на повече рапично масло за консумация от човека и за производство на биодизел, а от друга страна, за получаване на повече странични продукти от рапично брашно за селскостопански животни.
Предимството е, че Европейският съюз може до голяма степен да покрие нуждите си от растително масло от собствени ресурси и по този начин да избегне непреки промени в земеползването, например в страни производители на палмово масло като Индонезия и Малайзия.
