Експерти призовават за спешно спиране на 60% водни загуби
Към 14 юли язовирите в страната са пълни средно на 61% от полезния им обем, като най-сериозен дефицит показват водохранилищата в Северозападна България с едва 20–25% от полезния обем. Това стана ясно по време на пресконференция в БТА.
В най-добро състояние са язовирите, разположени в планинските райони на Югозападна и Южна България. От 2022 г. насам се наблюдава постепенно намаляване на обемите. През 2024 и 2025 г. повечето язовири са с ниски нива, като обемът на оттока за 2024 г. е доста по-нисък от средния за последните 20 години.
Наличен обем на язовирите към края на май, 2025 г. (настоящ процент запълване, включително мъртвия обем (в синьо), среден процент на запълване за периода 2020-2025 (червено), мъртъв обем (черна линия)). Източник: Данни от НИМХ, визуализация Асен Ненов, Климатека
Сравнение на обемите вода в язовирите по години (2020-2025 г.), към края на май. Източник: Данни от НИМХ, визуализация Асен Ненов, Климатека
Най-спешната стъпка за овладяване на водната криза в България е спирането на течовете по водопреносната система, които в момента са в огромни размери. Ако се коригират 20% от тях, биха се предотвратили 80% от загубите. Основната причина за тази спешност, е че страната ни е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода – над 60%, като в някои региони губим повече вода, отколкото потребяваме, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора. Управлението на водите у нас е изключително нерационално и това също трябва да се промени колкото може по-скоро. Затова и другите две неотложни мерки срещу безводието са координацията в управлението, както и намиране на алтернативни източници на вода.
Тези изводи направиха експертите по води проф. Емил Гачев – ръководител на секция „Води“ в Института за изследване на климата, атмосферата и водите – БАН и Борислав Сандов – бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021–2022). Двамата представиха актуалната ситуация и най-сериозните проблеми, свързани с безводието в страната. Те очертаха и необходимите спешни мерки и решения за овладяване на водната криза на пресконференция на тема: “България пресъхва: Изтича не само водата, а и времето за действие”, организирана от платформата Климатека.
Общата картина с безводието
С днешна дата кризата с безводието се задълбочава и обхваща все повече хора и населени места в България, предупреждават и двамата експерти. Проблемите са по цялата верига на водоснабдяване.
Общоизвестен мит е, че България е богата на водни ресурси. Но това съвсем не е така, защото 85% от пресноводния ресурс се дава от река Дунав, чиято вода не е годна за питейно-битови нужди, а и оттокът ѝ не принадлежи само на България. Така за задоволяване на основните нужди (в т. ч. питейни) можем да разчитаме само на онези 16 млрд. М3., които се формират върху територията на страната в резултат на баланса между валежи и изпарение.
Как влияе климатът на водните ресурси?
За последните 30 години имаме сериозно повишение на температурите в България – около 0.5-0.8 °C на средна база. Заради засиленото изпарение, по-високите температури способстват намаляване на водните запаси, дори при непроменени валежи.
Макар Арктика да е далеч от нас, с топенето на ледниците там, се променя атмосферната циркулация в цяла Европа – носещите влага циклони се изтеглят на север, а към нас нахлува топъл сахарски въздух, дори през зимата. Съответно се променя и разпределението на валежите – понастоящем пролетта и есента имат най-голям потенциал да са дъждовни, с по-големи суми през април и май, но през лятото количествата рязко намаляват. В последните години нарастват валежите през септември, но това е предимно в резултат на бури и проливни валежи по циклони, възникващи върху аномално топлите води на Средиземно и Черно море в края на лятото и началото на есента.
Затоплената атмосфера задържа повече влага и енергия, което води до усилване на метеорологичните процеси. Съответно общото количество на валежите не е спаднало толкова, но се променя разпределението им – валежите се концентрират в няколко силни извалявания, разделени от продължителни сухи периоди. Пример за това са последните лета и по-конкретно миналото, когато имахме много силно засушаване, и обострило водния дефици. По всичко личи, че и това лято ще е сходно с миналогодишното.
Всички тези климатични явления са неблагоприятни за доброто разпределение на водните ресурси.
Всяка втора капка вода не стига до потребителя
В някои региони България губи повече вода, отколкото потребява. Проблемите се проявяват по цялата верига на водоснабдяването. На редица места загубите на вода надхвърлят 50%, като най-големи са загубите в Пернишка област – над 80%, и в Шумен, Сливен, а най-малки – в област София град (Софийска вода) – 36%.
Друг съществен проблем е, че половината от водоизточниците нямат учредени санитарно-охранителни зони. Това излага на риск качеството и количеството на водите, предназначени за питейно-битови нужди и излага на здравни рискове ползвателите. Половината от водоизточниците се използват без издадени разрешителни за питейно-битови цели от Басейнови дирекции. Става дума за 4117 от 8256 водоизточника, за които КЕВР и ВиК дружествата предоставят данни. На лице е сериозно нарушение на действащото законодателство в областта на водите.
“Попадаме в парадокс обаче: ако се приложи законът – заради липса на разрешителни половината от селищата би следвало да останат без вода, което не е приемливо”, коментира Сандов. Друг сериозен проблем е, че при 34% от водоизточниците липсва измерване на количествата използвана вода на входа, чрез водомери, а това съставлява около 44% от общите водни обеми.
Без данни не могат да се правят политики
Освен това информацията за състоянието на водните ресурси и проблеми у нас все още е частична и непълна “Знаем, че данните са много тревожни, а дори нямаме пълната картина,” заяви Борислав Сандов с уточнението, че над 500 населени места не се обсулжват от ВиК оператор. Макар и малки, тези селища ползват вода за питейно-битови нужди, която не влиза в общите сметки. Липсата на измерване означава, че не знаем къде точно се губи водата – течовете може да са много, но без контролни точки няма как да ги установим. Търговските загуби често са резултат от незаконни водохващания или кражби – ако се случват още на входа, остават невидими; ако са по трасето, могат да се засекат, но само при наличие на добър мониторинг.
Другите ключови проблеми са недостатъчният капацитет и лошо планиране. В определени региони е налице нарастващо потребление при намаляващи обеми на воден ресурс. Поливането с питейна вода е остаряла, но масова практика, водеща до пагубни резултати.
Всички ние плащаме високата и чужда цена от безводието – по няколко пъти
Сметките за вода са рекордно високи за 2025 г., но ние плащаме и за водата, която просто изтича. При воден режим домакинствата понасят допълнителни разходи – за бутилирана вода, за водоноски или за инвестиции в резервоари и системи в райони с хроничен недостиг. Като потребители също усещаме ефекта – засушаването оскъпява напояването, а това вдига цените на храните. Като данъкоплатци покриваме разходите на държавата за аварии, ремонти, но и при евентуални санкции за неизпълнени ангажименти към ЕС. Но цената не е само финансова – липсата на вода влошава качеството на живота, създава сериозни здравни рискове и задълбочава социалните неравенства, като най-силно засегнати са уязвимите и бедните групи, които нямат достъп до алтернативи.
