Четири неправителствени организации, пряко заинтересувани от земеделието у нас, излязоха със съвместна декларация относно цялостното забавяне работата на Държавен фонд “Земеделие”.
Асоциацията на земеделските производители в България, Българската асоциация на консултантите по европейски програми, Националната асоциация на зърнопроизводителите и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България се обръщат към земеделския министър Димитър Греков и до изпълнителния директор на ДФЗ Мирослав Николов, за да изкажат силното си притеснение за забавени проекти по мерките 121, 311 и 312 и по отношение на казуси от текущата стопанска дейност на фермерите, както и на последващия контрол на обществените поръчки за проекти, които се изпълняват от общините. Копие от декларацията е изпратено до зам.-министър председателя Зинаида Златанова. В текста се посочва, че фондът бави отговори на молби и жалби с по 6-7 месеца, а понякога и с две години, забавена е и административната дейност. В резултат се възпрепятства придвижването на проекти и казуси в срок. От това особено потърпевши са бенефициентите по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013.
Неправителствените организации изказват възмущение от липсата на комуникация между бенефициентите по ПРСР и администрацията на ДФЗ като посочват, че прозрачността и предоставянето на коректна публична информация са предпоставки за намаление на корупционните практики в администрацията.
В декларацията се посочва още: “Недопустими и непрофесионални са отношенията между ДФЗ и МЗХ в период, в който и двете институции би трябвало да впрегнат целия си ресурс, капацитет и енергия за адаптиране на администрацията към новите правила за подпомагане по схеми и мерки през програмния период 2014-2020г.”.
Подобна декларация е изпратена и в края на март, но е останала без ефект, посочват организациите. Те определят като неприемливо бавенето на проекти повече от година и припомнят, че залежалите в ДФЗ проекти по мярка 121 са основно за модернизация на стопанства, развиващи дейност в секторите зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, които са обявени за приоритетни.
Организациите предлагат проектите по мерките 121, 311 и 312 да бъдат финансирани със средства от Гаранционния фонд и/или от неусвоените средства от вече одобрени, но неизпълнени проекти по мерки 321 и 322.
Проектите по мярка 121 са бързооборотни и ако бяха одобрени навреме, по-голямата част от бенефициентите щяха да подадат заявките си за плащане до есента на тази година, са казва в декларацията. Близо 80% от проектите по мерките 311 и 312 са за селски туризъм и забавянето ги обрича на неизпълнение, защото са свързани със строителство. Това се отнася и за общински проекти.
Заради забавената обработка на проекти организациите настояват за компенсация на бенефициентите чрез удължаване на срока за подаване на заявките за плащане поне до септември 2015 г., за да може да се изпълнят проектите.
В резултат на изтъкнатите проблеми е реална опасността от загуба на средства по ПРСР за 2007-2013, става ясно от декларацията. Ако не се предприемат спешни мерки в тази посока, потенциалната загуба по ПРСР само в края на годината може да надхвърли половин милиард лева, предупреждават организациите.
